Страната “Няма-я” (част I)

Следва приказка, която се роди в един от безкрайните следобеди на “неприспиване” на децата от Горската градина. Посвещавам я на Алекс. 

Живели някога цар и царица в красивата страна „Няма-я“. Те били млади и добри по сърце и си живеели щастливо без да им лиспва нищо. Един ден обаче царят случайно прочел в дебелата книга на своя любим съветник една кратка и ясна информация.

А именно, че истинските царе и царици трябвало да имат многобройни поданици, за които да мислят и да се грижат! И понеже в тяхната страна надлъж и нашир имало само екзотични плодни дръвчета и високи палми и пъстроцветни папагали, разхождащи се по широки дъги, и нито един поданик!, царят посърнал.

И така той извикал своя Съветник, за да го попита защо никога не му е споменавал такъв важен факт. Съветникът, който всъщност бил велик магьосник, хванал царя под ръка, въздъхнал дълбоко и двамата се заразхождали из лабиринт от благоуханни цветя и плодни дръвчета. (more…)

Кравешка история – край на Първа част

Понякога писателят на тази история се пита има ли го или по-скоро го няма.
И каква част от историята, излязла изпод клавишите на обикновения Acer е по-необикновена от случайния му притежател и каква част не е. С други думи може ли все пак той да я звърши, ако тя не е неговата история.

Ясно е, че той може да завърши само своята история по същия начин, по който Анабел можеше да срещне през онзи следобед само себе си, но не и Розмари, а кравите могат да дават само мляко, но не и бананови шейкове. (more…)

Кравешка история – част IX

И така оставал въпросът защо кравите полудяват и защо мозъците им стават на сюнгер и защо, когато хората ядат от кравите, полудяват и мозъците им стават на вече споменатото?

Както често можем да чуем от защитниците на здравословното хранене, човек е това, което яде, а кравата си е крава и нея няма кой да я спре да яде натъпкан с химикали фураж. Така че, за Бога хора, не консумирайте говеждо! (more…)

Кравешка история – част VIII

Професорът сънливо търкал очи и се чудел какво да я прави тая картина с кравите, когато дъщеря му извадила потъналата в прах негова картина и я наложила отгоре. И сега той се сетил.

“Свободната човешка воля” – така започнало неговото предложение тип презентация относно идеологичната основа, върху която щял да се създава новият човек. Всички жреци го изслушали ама наистина много внимателно и с дружно съгласие отхвърлили предложението на побъркания професор. Но със сигурност идеята била добра и щели да я използват за някакви свои цели някой ден. (more…)

Кравешка история – част VII

Изабела и Педро били наистина големи приятели.

Нито веднъж не им било минавало през ума, че единият може да притежава другия по някакъв физически или подобен начин. Дори голотата не предизвиквала у тях асоциации и намеци на подсъзнанието.

Например, ако Изабела видела Педро гол, това нямало да предизвика по-различна реакция у нея от вида на кон, хрупащ невинно тревица из прерията, а у Педро съответно голотата на Изабела би била равна на голотата, която има вимето на вълшебна крава, тоест – реакция на любов и уважение.

Това тяхно отношение един към друг било от решаващо значение при изпълнението на мисиите им, понеже ги изпълнявали напълно голи.

Мислите ли, че една капка роса може да бъде гола? Е, те били точно като две капки роса, кацнали на носа на луда крава, когато отлетели с паянтовия самолет от пустинята. (more…)

Кравешка история – част VI

Когато д-р Панталей се сдобил с Ануш, той много добре знаел, че жена му няма да одобри идеята да осинови невидимо момче и няма да е хич доволна, че той се връща от пътуването си с празни ръце, вместо с лек против безплодността й. Все пак той предусещал, че, ако не друго, е на правилния път и скоро жена му ще има дългоочакваното дете. (more…)

Кравешка история – част V

Спящото на кълбо момиченце се събуди. Като не видя никого около себе си, се намуси, понеже беше гладно и само. Малко остана да се разреве.

На хиляди километри, се случваше абсолютно същото. Като че ли измеренията се бяха събрали в едно. Едно нещо се случваше на две места или две места се случваха на едно нещо. Всъщност няма как да сме сигурни, кое е по-вярно от двете, за да можем да твърдим каквото и да било по въпроса. Фактите никога не говорят сами.

(more…)

Кравешка история – част IV

Африканската пустинята, о песен за душата, о олицетворение на всичко най-скъпо и родно, би изхленчил героят, който се появи в ролята на торбалан, но чието истинско и най-близко име е Ануш.

Ануш не можел да види пустинята повече, понеже времето бе отнело детските му сетива. Но пък нашите агенти я виждали и още как. Пясък в очите им беше тая пустиня, добре че ги чакал един привидно круширал самолет на края на дюната, за да ги понесе към заветните луди крави.

Паролата е: “Ще ни нарисуваш ли една овца”. Те са под прикритие.

Но нека сега да забравим за миг, колкото и да ни е невъзможно, нашите прескъпи герои Педро и Изабела и да отскочими до онзи дом под синьото земно небе, където в одеалце на бели квадрати доволно спи отвлеченото дете и сънува ли сънува луди крави, от които не се страхува. (more…)

Кравешка история – част III

Ето че възниква въпросът какво аджеба се случва с Изабела, че главната ни героиня да стигне до своя самотен кравешки живот. И откъде накъде Изабела с нейната стабилна психика и огромен майчински бюст напуска картинката, която би сътворил животът й с прекрасното момиченце, останало само близначе? (more…)

Кравешка история – част II

Един прекрасен ден в необезпокоявания райски кравешки свят плъзнала мълвата, че от много много далеч на още по-прекрасен, лъскав черен кон пътувал черен магьосник с дълга бяла брада.

Кой и как беше решил, че горкият човечец е черен магьосник, а неговата кобилка Стефанка – дорест кон, няма как да ни стане ясно при подобни обстоятелства. Но важното е, че те пътували. Пътували през девет планини, морета и океани, планински хребети и долини, пътували ли пътували с едничката цел най-сетне да стигнат до това проклето момиченце и да го освободят от кравешката му сигурност веднъж за винаги.

Брех, ще кажете, к’ви са тия и от де знаят за наш’то девойче, ако бяхте на мястото на кравите. Но, ако бяхте на свое място щяхте друго да си мислите. (more…)