“Когато се забравях в теб” от Пол Целан

Когато се забравях в теб,
ти се превръщаше в мисъл,

нещо
профучава през нас двамата:
на света първите
от последните
криле,

пораства ми козина
над буреносната
уста,

ти
не идваш
на
себе си. (more…)

“Соня” от Юдит Херман

Соня можеше да се огъва. Нямам предвид, че можеше да се огъва като клонка, това огъване не беше физическо. Соня можеше да се огъва в главата. Трудно е да се обясни. Може би причината беше, че ми позволяваше всякаква проекция. Тя ми позволяваше всяка възможна желана представа относно нейната личност, тя можеше да бъде непозната, малка муза, жена, която човек среща веднъж на улицата и си я спомня след това години наред с чувство на огромна загуба. Тя можеше да бъде глупава и простодушна, цинична и умна. Тя можеше да бъде чаровна и красива, но имаше моменти, когато беше момиче в кафяво палто и наистина без никакво значение. Мисля, че можеше така добре да се огъва, защото всъщност не беше нищо. (more…)