На какво се научават децата в горската детска градина

Три са основните компетентности, които трябва да придобият децата при престоя си в горската детска градина.

А. Компетентности, насочени към развитие на детето като самостоятелен индивид
Б. Компетентности за действие в социален контекст
В. Учебно-методическа компетентност

Вижте пълната версия на публикацията тук.

Горска детска градина

Идеята за детска градина без покрив и стени, в която децата се научават да живеят изцяло в природна среда, да контактуват с растенията, животните, с вятъра и облаците, се заражда през 60-те години на XX век в Дания. Днес тя е разпространена в два варианта…

Вижте пълната версия тук.

За мравките и акупунктурата

Имало едно време един човечец, който много обичал да лежи по поляните, дори няма да е грешно, ако кажем, че обичал най-вече да се търкаля по тях.
От сутрин до вечер си лежкунил и се търкалял, така че що имало жива твар по въпросните поляни, а и наоколо го познавала като петте си пръста.

(more…)

Хамстерът, който ще промени света

Ако тази снимка не поражда у вас желанието да промените живота си към по-добро или поне да подобрите отношението си към хамстерите, може би ще го сторят следващите редове…

Животът в очите на един хамстер, който не притежава кола, апартамент, да не говорим за диплома за висше образование…

изглежда много хубав.

Може би спекулирам само, но кога за последен път сте виждали човек с подобен блясък в очите?

Ще кажете, всичко е от светлината, от отбляъците на прожекторите, но това всичко изглежда да е наистина ВСИЧКО.

Имате ли смелостта да погледнете така на живота?

На един миг свобода.

Игра, която може да се играе само с радост.

(more…)

За необходимостта от бездомните кучета

Студентски град на свечеряване.

По калния и тук-там пренаводнен път между 42Б и 42А се движи омаломощен от черни мисли студент. Ясно е като бял ден, нещата отново не вървят, скофтването е пълно, професори, студенти – всичко живо го е взело на подбив, няма пукната пара в джоба, абсолютно безполезен, непотребен, ненужен, скъсан за пореден път.
Изобщо една от онези вечери, когато Самосъжалението е намерило поредната си жертва и в уличния мрак не проблясва дори луминисцентна лампа, която да хвърли светлина върху истинската реалност на нещата.
Самосъжалението е хитро – вмъква се в нас, сякаш ние сме него. Но дали наистина?

От случайно израсъл храст върху предблоковото пространство, изскача бездомен пес.
В мига на пълно умопомрачение и пирова победа на черните мисли, кучето излайва два пъти ясно, високо и отчетливо. Студентът отскача стреснат встрани.
Изведнъж той вижда пътя, усеща студения вятър. Някакъв кос напомня за идването на пролетта.
Хвърля поглед към небето, къде съм? Усмихва се на нещо свое.
Животът не е чак толкова лош, даже…

Самосъжалението си е плюло на петите.
Хора, оставете поне по едно куче в храстите, пък било то и на своето въображение!

Човек и Дърво

Есен

Човек купува Дърво. Радва се. Ще му даде плод.

Човек засажда дърво. Радва се. В неговата градина е.

Човек полива дърво. Радва се. Ще се хванат корените му.

Пролет

Виждат се пъпки по Дървото. Човекът се радва.

Пъпките се разлистват. Човекът се радва.

Листенцата стават все по-големи. Радва се човекът

Стъблото заяква. Радва се човекът.

Вятърът подухва и листата шумолят. Човекът се радва.

На дървото каца птичка и започва да пее. Радва се.

Лято

Човекът обиква дървото.

Есен

Човекът слага шума над корените на Дървото.

Човекът всеки ден излиза и гали стъблото на Дървото.

Зима

Дървото обиква Човека.

………………………………..

Какво се случва по-нататък?

По етажите на Седемте езера

Опит за пътепис

Това е история, предназначена за всеки, който още не се е гмурнал в приключението, наречено катерене на Седемте рилски езера или не е ходил отдавна и иска да научи някои новости относно тази жадувана туристическа дестинация. (more…)

Дърво

Ако погледнем едно дърво с любов…

То може да ни разкаже за вечността…

Дърво

Но, ако не го погледнем, то ще мълчи.

Дар от Емили

Тревата върши толкова малко!
Зелена всякога да остава –
и да развъжда пеперуди –
и пчелите да забавлява.

И цял ден музика да слуша –
вятърът да и прави компания –
и да държи слънцето на скути –
и на всички да се покланя.

Росата да ниже на мъниста –
и да става толкова фина –
че пред нея да бъде груба
и една истинска херцогиня.

И дори – умирайки, да ляга
сред такива ухания и билки –
такива миризми заспали –
и талисмани от боровинки!…

А накрая – в царствените плевни –
да сънува старата си премяна.
Тревата върши толкова малко –
че бих искала сено да стана.

(more…)