Красивата Jamila е добра и благочестива майка и съпруга…

на красивия Jamil, баща на Jamil младши и съпруг на още няколко Jamil-и.

Вижте пълната версия тук.

Понякога писателят на тази история се пита има ли го или по-скоро го няма.
И каква част от историята, излязла изпод клавишите на обикновения Acer е по-необикновена от случайния му притежател и каква част не е. С други думи може ли все пак той да я звърши, ако тя не е неговата история.

Ясно е, че той може да завърши само своята история по същия начин, по който Анабел можеше да срещне през онзи следобед само себе си, но не и Розмари, а кравите могат да дават само мляко, но не и бананови шейкове.

Анабел се оглeда в прозрачните води на тихото езеро, което бе открила наскоро при безкрайните си разходки из кравешката пустош. Не успя да срещне нито едно живо същество, с което да сподели една тайна мисъл, която я притесняваше от доста време, а именно защо му е на едно живо същество да живее сред тази аболютна пустош? Сякаш напук всички се бяха спотаили в миши, мечи или лисичи дупки, кой където свари и бяха притаили дъх.

Или може би наистина тишината наоколо означаваше, че има само нищо и никакви живи твари и едно кристално езеро с бели застинали камъни на дъното?

Анабел се вгледа още веднъж в познатия образ, напълно забравила за себе си, камъните и тишината. И тогава той най-сетне оживя. От другата страна й махаше сестра й.

Кравешка история I

Кравешка история II

Кравешка история III

Кравешка история IV

Кравешка история V

Кравешка история VI

Кравешка история VII

Кравешка история VIII

Кравешка история IX

]]> http://dzen.gradina.net/?feed=rss2&p=123 0 http://dzen.gradina.net/?p=122 http://dzen.gradina.net/?p=122#comments Tue, 07 Jul 2009 21:32:05 +0000 desi http://dzen.gradina.net/?p=122 Дефиниция

Прокрастинацията е поведение, при което човек отлага свършването на нещо, например за последния момент.
Тя също е и вид стратегия, която ни помага да преодолеем страха от започването или завършването на дадена задача.

Симптоми

• живот, изпълнен със задължения, които нямат край
• нереалистична представа за времето/лошо разпределение на времето
• липса на ясна цел в живота
• фрустрация, неудовлетвореност
• страх да не бъдем критикувани или да не допуснем грешка
• ниска продуктивност, дължаща се на ниско самочувствие или неспособност да наложим мнението си

Ако искате да преодолеете прокрастинацията, този пост е за вас.
Причини
Най-добре е всеки да открие причината за себе си. В помощ биха му били следните въпроси:

• Какво е първото нещо, което ми минава през ума, когато ми се налага да свърша нещо?
• Какви по-дълбоки убеждения стоят зад този мой навик?
• Какви конкретни мисли ме занимават, когато вече нямам друг избор и трябва да се заема с отлаганото досега?
  

Който се затруднява при отговора може да прегледа следния списък с причини:

1. Недоверие в себе си: Често прокрастинираме, защото не вярваме, че можем да се справим.

Мисловна нагласа: Не съм достатъчно умен. Това не е по силите ми. Както винаги няма да се справя. Никой никога не е вярвал в мен, как аз самият да повярвам в себе си.

2. Липса на уважение към собствената личност (мазохизъм): Стресът, свързан с непрекъснато отлагане на различни задължения, се отразява зле на физическото и емоционално здраве.

Мисловна нагласа: Малко стрес няма да ми навреди, и без друго само мързелувам. Не ми пука за нуждите на тялото ми (от сън и почивка) Когато другите се забавляват, аз работя: Ми така е като не си върша работата навреме!

3. Страх от провал: Понякога отлагаме дадена задача, защото се страхуваме, че можем да се провалим при изпълнението й. Провалът често е равнозначен на отрицание и отхвърляне на извършеното от нас, както от страна на другите, така и от наша страна.

Мисловна нагласа: Ще бъда отхвърлен. Всички ще ми се смеят. Ще падна в очите на хората. Ще падна в собствените си очи…

4. Страх от успех: Страхуваме се, че ако пожънем голям успех след като се справим с дадена задача, това може да има отрицателни последици за нас самите.

Мисловна нагласа: Хората ще ми завидят. С успеха си ще навредя на другите. Успелите са нещастни и самотни. Наведена глава, сабя не сече. Не е честно спрямо онези, които не успяват …

5. Перфекционизъм: Перфекционизмът се появя обикновено вследствие на горните точки.

Мисловна нагласа: Трябва да съм перфектен. Или ще го направя както трябва или няма да започвам въобще. Няма да се откажа докато не намеря правилния отговор/правилното решение…

6. Гняв към задълженията, наложени отвън: Прокрастинацията може да бъде израз на бунт спрямо нещо, наложено ни отвън.

Мисловна нагласа: Няма да им играя по свирката! Аз да не паса трева?! Никой няма да ми казва какво да правя!

7. Липса на желание и интерес: Понякога нямаме никакво желание да свършим нещо. Липсата на желание може да бъде и оправдание, за да не признаем пред себе си истинските причини.

Мисловна нагласа: Не виждам никакъв смисъл да го правя. Има къде къде по-интересни и по-важни неща от това. Сега точно не съм на кеф…

*За да преодолеете прокрастинацията, трябва просто да замените досегашния начин на мислене, който ви кара да отлагате нещата, с нов.

Например (в съответствие с горния списък с мисловни нагласи)

1. Вярвам в себе си. Винаги успявам.

2. Уважавам потребностите на тялото си и се грижа добре за него. Обичам себе си.

3. Всеки провал крие бъдещ успех. Благодарен съм на хората, които ме приемат и обичат такъв какъвто съм. В безопасност съм.

4. Когато успявам, показвам на другите, че и те могат да успеят. Истински успелият човек е щастлив човек.

5. Намирам хармония във всяко нещо. Приемам се напълно. Свободен съм от мнението на останалите.

6. Поемам отговорност за действията в собствения си живот. Приветствам всяко задължение като предизвикателство пред моето собствено развитие.

7. Всяко нещо, с което се захвана с любов и желание, открива нови хоризонти пред мен. Намирам смисъл във всичко което правя, защото то ме води към моята основна цел. (Трябва да сме наясно каква е основната ни цел в живота.)

Пишете, ако ви хрумнат други идеи или имате свой метод за справяне с прокрастинацията. Ще се радвам на всеки принос.

За събитието се стекоха от цяла южна Германия издокарани и усмихнати българи.
Аз бях, както винаги само издокарана, но лутайки се из всички посоки на мюнхенската гара, дочух нещо познато в говора на весела група млади хора и настроението ми се възвърна. Брех, имало значи и други като мен. Бяха дошли кой знае от къде с няколко баварски билета и нямаха търпение да стигнат до консулството. Присъединих се към тях.

Оказа се, че вали като из ведро, но това нямаше значение. Нямаше значение, дори и след като разбрахме, че пред консулството ни очаква „страхотна опашка” (някой бе телефонирал). Мисълта, че ще трябва да стоим под дъжда, докато чакаме, не помрачи настроението, дори го повиши. Защото представете си само всички онези българи, гласуващи срещу! Няма как да не ви се напълни душата, нали?

В консулството бяха отворили две секции за всеки случай. Един от персонала даже се оплака, че трябвало да открият три. След това обясни как се очаквали още автобуси и влакове с българи. Нямало значение кога ще пристигнат, важното било да не се откажат като видят опашката. За целта щяха да им напишат бележка.

Едната секция беше за хора със собствено име от А до Й, другата както следва. Така трябваше да се разпределят равномерно двете опашки. Това, разбира се, провокира много обърквания и псувни по адрес на далите тази идея. В целия свят било по фамилно име, обаче ние нали сме си българи, давай по собствено.

Дебела лелка в лятна рокля направи забележка на хората да не се блъскат в коридора на консулството, понеже вече не валеше. Трябвало да има максимум един човек в коридора. Всички бяха възмутени. Защо не са сложили табела, тогава? В Германия има табели за всичко. Има указания, и евентуално учтиви хора, които ти ги повтарят, ако не си разбрал. В Германия няма дебели лелки, които дават акъл и те бутат. Всичко е напълно оптимизирано.

На опашката имаше и сърцати хора, които се провикваха в стила: „Как си комшо, роди ли жена ти?” или пък „За кой ще гласуваш? Нали се разбрахме по въпроса?”
Здрависване, благи думи по български маниер, енергията на България.

И накрая усмихнатите лица на гласували вече.

• сте готови да преразгледате позицията “гневът е част от мен, с която се гордея!”,

• ви е писнало да се ядосвате за щяло и нещяло,

• бихте искали да запазите дорби отношенията с някого, на когото обаче много ви е яд,

• по стечение на обстоятелствата сте стигнали до извода, че с мото като “око за око – зъб за зъб” нищо добро не се постига.

С този пост искам да представя един лесен метод за преодоляване на гнева, описан в книгата на Ма Дева Хамидо “Das Anti-Ärger-Buch. Die Rückkehr in die verlorene Freiheit” (от немски „Наръчник за преодоляване на гнева. Връщане към изгубената свобода”).

Искам да започна с това, че целта на метода не е да ни накара да изгубим способността си да се гневим, а просто да намали отрицателния ефект от гнева в живота ни. С други думи: да се ядосваме все по-малко и така да се чувстваме все по-добре.

Гневът често е съпътстван от сляпо желание за отмъщение, недоволство и напрежение.
В гнева си ставаме безотговорни, загубваме трезвия си разсъдък и действаме против собствените ни потребности и желания. Всичко това няма как да ни носи удовлетворение, нали?

Разбира се, безсмислено би било да потискаме гнева, когато е налице, но неговият израз също не е най-доброто решение – често съжаляваме за избухването си или за действията си, когато погледнем назад. Иска ни се да сме постъпили по-иначе, по-човешки.

Изходът от тази ситуация е просто да се откажем от гнева.

Описание на техниката

Всеки път, когато се ядосваме, ние осъждаме поведението на някого като неправилно.

Казваме си, че той няма право да постъпва по този начин, обвиняваме или осъждаме поведение му. Той пък от своя страна се чувства застрашен от нашите обвинения (в случай, че те са изразени явно), и понеже е убеден в своята правота, се защитава като също ни осъжда и обвинява.

Така се получава следният омагьосан кръг:

Ма Дева Хамидо твърди, че можем да излезем от този кръговрат, само ако спрем да обвиняваме и осъждаме другия.

Според нея в основата на всяко осъждане, стои забрана, която сме придобили в процеса на възпитанието и социализацията ни (най-често от нашите родители и учители).

Например (от практиката на Ма Дева Хамидо):
Майка се ядосва на детето си, тъй като по време на къпане то обича да изпръсква цялата баня с вода и след това й се налага да чисти след него.

Ето как може да бъде формулирана забрана, която би могла да стои зад гнева на майката:
Забранено е да изпръскваш цялата баня с вода за собствено удоволствие!

Хубавото е, че можем да използваме забраната, която стои в основата на всеки гняв, за да отидем отвъд него.

Когато майката разбира за забраната, която сама си е поставила, тя изпитва силно облекчение и през смях казва: „Супер! Значи сега и аз мога да правя същото?”

Ма Дева Хамидо твърди, че през целия си живот не е виждала толкова облекчени и радостни лица, както по време на проведения от нея тренинг за преодоляване на гнева.

Истинско облекчение настъпва, когато разберем, че не е нужно да променяме поведението на другия, за да спрем да се ядосваме, а е достатъчно да преодолеем забраната вътре в нас. Така правим стъпка към нашата вътрешна свобода.

Това може да ни се стори трудно в началото, понеже се идентифицираме с нашите забрани и тъй като сме хора, които “никога не биха направили това или онова”.

Страхуваме се, че ще загубим самоуважението си, ако престъпим определена забрана – застрашена е представата ни за самите себе си. Подобни страхове ни приковават към гнева.

Първа стъпка
Ако искаме да преодолеем гнева си, трябва първо да открием забраната, която стои зад него.
За целта трябва са си зададем следния въпрос:

Какво прави другият, което на мен ми е забранено?

Втора стъпка
За да преодолеем забраната, трябва да се запитаме:

В каква ситуация бих имал/а право да постъпя точно по същия начин?

Ако след отговора на тези два въпроса, гневът ни не е изчезнал или намалял, можем да си зададем въпроса: Какво още прави другият, което на мен ми е забранено? И след него отново: В каква ситуация бих имал/а право да постъпя точно по същия начин?

Понякога има много слоеве от забрани, особено, когато много сме ядосани на някого. В такъв случай би било добре да открием постепенно всички забрани и да се освободим от тях.

Трета стъпка
Ако наистина сме преодоляли забраната, която стои зад гнева ни, бихме усетили голямо облекчение и не бихме се ядосвали повече на другия.

Когато това се случи, у нас настъпва вътрешна промяна, която променя излъчването ни. Започваме спонтанно да се отнасяме по нов начин към хората и ситуациите, които преди са ни ядосвали и те като по чудо също се променят.

В ежедневието си започваме да се фокусираме върху хубавите неща и така ги привличаме още повече към себе си. Това ни помага да се ядосваме все по-малко, да се чувстваме все по-добре, и най-вече да имаме повече енергия да се грижим за себе си и за своите потребности.

Не ще ти кажат ни тревите, ни дълбокото небе,
Нито пък птиците ще се откъснат от делата си,
За да хвърлят яснота: Коя си ти?

Забравена от житните поля, от маковете и невена,
Ще стъпваш по чуждата земя, от тебе сътворена
Със спящи сетива и с вечните въпроси
В един безкраен, безконечен ум

От мрак и светлина.

В основата й стои идеята, че негативните емоционални състояния се дължат на блокажи в енергийната структура на човешкото тяло, която на практика е изградена от енергийни меридиани.

Според създатялт на техниката Гари Крег, ако техниката се направи добре, това може рязко да редуцира времето на терапевтичния процес, който по принцип е нужен за емоционалното лечение: “Ако в нормалната терапевтична практика са нужни месеци и години, то с ТЕО са достатъчни само часове и минути.”

Няколко думи за създателя на техниката:

Гари Крег е роден в Америка и завършва Инженерни науки в Станфорд. На 13 години осъзнава, че
качеството на мислите му се отразява на качеството на живота му. От тогава започва да се
интересува от всичко, свързано с личностното развитие и психологията на човека.

През цялото време той търси да открие бърз и ефективен терапевтичен метод, но се разочарова от психотерапията, тъй като според него често пациентите не се излекуват напълно или са необходими дълги години за това. Инженерното му мислене го кара да се съмнява в подобен начин на почти безрезултатно лечение и да продължава да търси техниката, която да отговаря на неговите изисквания.

Така той чува за психолог на име Роджер Калахан, който за разлика от останалите постига доста
по-бърз ефект при много от пациентите си. Силно заинтересуван от работата му, Крег се свързва с
него и научава, че лекарят прилага една особена техника, която има силно въздействие при всички
негативни емоционални състояния.

Ето как Крег разказва за откриването на тази техника:

Д-р Калахан открива техниката 1980 г., работейки с пациентка, страдаща от силна фобия от вода.
Освен страхът й от вода я измъчвали и постоянно главоболие и кошмари. В търсене на помощ
пациентката обиколила много психотерапевти – без резултат.

Д-р Калахан се опитвал година и половина да й помогне по конвенционалния метод, но не успял. Докато един ден не стъпил отвъд границите на психотерапията.

По това време той изучавал усилено енергийната система на човека (позната от китайската медицина) и решил да потупа с върха на пръста си точка, намираща се под окото на пациентката (всъщност това била крайната точка на стомашния меридиан). За това си действие той бил провокиран от оплакването й, че я боли стомахът.

За негова изненада след като потупал точката под окото й пациентката започнала изведнъж да твърди, че притесняващите я мисли относно водата изчезнали и за доказателство слязла до басейна, намиращ се на близо, и започнала да си пръска вода в лицето. Никаква фобия. Никакво главоболие. Всичко изчезнало, дори кошмарите й не се върнали повече.

Според Крег фобията на пациентката се дължала на следното:

Когато тя усещала страха си, потокът на енергията, течаща през стомашния меридиан, се блокирал. Този енергиен дисбаланс бил причина за острото й емоционално състояние. Потупването под окото й изпратило импулси по стомашния й меридиан, което върнало естествения ход на енергийния поток в него. Така се балансирали и емоциите на пациентката.

                                                                  ***

Гари Крег доразвива техниката, до която Калахан случайно достига, и я популяризира. В днешният й вид точките за потупване и разтриване са около 12.

За лечението на негативните емоции и състояния Гари Крег използва заедно с потупкването на меридианните точки силата на позитивните утвърждения.

Една ТЕО-сесия започва по следния начин:

Човек интензивно потупва точката (Karate Chop point) на дланта си с върховете на показалеца и средния пръст на другата ръка ИЛИ разтрива точките (Sore spots) и повтаря няколко пъти следното утвърждение:

Въпреки че имам този проблем
обичам и приемам себе си дълбоко и безусловно.

Например:

Въпреки че се страхувам от змии,
обичам и приемам себе си дълбоко и безусловно
Въпреки че имам хронично главоболие,
обичам и приемам себе си дълбоко и безусловно и т.н.

Същинска част:

В същинската част човек потупва точките, показани по-долу като започва от началото на веждата и стига до точка под мишницата (все крайни точки на меридиани) и повтаря: Този проблем
Например: Страхувам се от змии.
*Човек трябва да мине през тези точки поне 6-7 пъти.

Целта на това повтаряне не е да затвърди страха, а да го накара да излезе наяве. Когато човек осъзнае страха и едновременно с това изпраща енергийни импулси по всички възможни меридиани, в които той може да се намира, страхът ще изчезне от само себе си.

Ако човек усети, че страхът му от змии намалява, но все пак не е изчезнал напълно при следващото потупване на точките казва: Въпреки, че все още се страхувам от змии… и после: Още се страхувам от змии или Oстатъчен страх от змии.

Често се използва скала от 1 до 10, с помощта на която всеки определя каква е приблизителната степен на проблема му. Целта е след потупването проблемът да редуцира силата си до 0.

Днес има много разновидности на техниката. Някой от тях не свършват само с повтарянето на Този проблем до пълното му изчезване, ами продължават с положителни фрази, които да осигурят пълното освобождаване от негативното състояние. Като например: Змиите са много страховити създания. Е, може пък и да греша. Всъщност те даже може и да са симпатични и т.н.

Друг път сесията започва директно с положителни утвърждения, без въвеждащата фраза: Въпреки че… Всичко зависи от целта и начинът, по който работи ТЕО-инструкторът.

Още по темата или как се реализира техниката на практика:

• Видео (преведено на български), насочено към създаването на позитивна нагласа, която да привлече парите, здравето и щастието в живота ви.

http://www.youtube.com/watch?v=VwsFEv_xD5I

• Въведение в техниката (малко комерс, но човек придобива представа)

http://www.youtube.com/watch?v=75D56JICBRQ&feature=related

• Бързо упътване за използването на техниката

http://www.youtube.com/watch?v=4tqrF-_8_Cs

• ТЕО в действие (много задълбочена работа с техниката, насочена към лечение на дълбоки травми)

http://www.youtube.com/watch?v=tFn8tX5xD4s&feature=related

• Работа с техниката в ежедневието

http://www.youtube.com/watch?v=aoSzivsQkVI&feature=related

А. Компетентности, насочени към развитие на детето като самостоятелен индивид
Б. Компетентности за действие в социален контекст
В. Учебно-методическа компетентност

Вижте пълната версия на публикацията тук.