D[zen]

Един прекрасен ден в необезпокоявания райски кравешки свят плъзнала мълвата, че от много много далеч на още по-прекрасен, лъскав черен кон пътувал черен магьосник с дълга бяла брада.

Кой и как беше решил, че горкият човечец е черен магьосник, а неговата кобилка Стефанка – дорест кон, няма как да ни стане ясно при подобни обстоятелства. Но важното е, че те пътували. Пътували през девет планини, морета и океани, планински хребети и долини, пътували ли пътували с едничката цел най-сетне да стигнат до това проклето момиченце и да го освободят от кравешката му сигурност веднъж за винаги.

Брех, ще кажете, к’ви са тия и от де знаят за наш’то девойче, ако бяхте на мястото на кравите. Но, ако бяхте на свое място щяхте друго да си мислите. (more…)

Имало едно време едно момиченце, на което никой нищо лошо не бил правил, дори и Бог. С други думи: живяло си спокойно и необезпокоявано от злополуки, болести и всякакви нещастни случаи, в една малка кравеферма в страна по-далечна, от колкото можете да си представите.
Кравите били негови сърдечни приятели и съратници, на които също никога нищо лошо не им се било случвало, понеже щом приближавало някое лошо нещо да им се случва, те успявали по някакъв магичен начин да предотвратят това събитие, понеже много обичали горкото момиченце.
Та това момиченце не знаело, а и нямало защо да узнава някога (според кравите), какви лоши неща и какви лоши хора виреят по земята и то не съвсем далеч от тях. Ах. (more…)

„Здравей мило дневниче!” е една от най-смешните и комерсиални фрази, с които човек се обръща към интимния си свят, който явно, щом се обръща така странно към него, отдавна му се е изплъзнал от полезрението.

(more…)

Когато бях още в училище, имах учителка по философия, която ни даваше интересни теми за есета.

След една такава тема, аз написах това:

Приказка за едно тяло и един затвор

Бисквитената торта се почеса по крема, разсмя се доволна от твърдостта му. Днес някакво хлапе имаше гаден рожден ден и щеше да я изяде, но какво от това. Тя се беше родила с мисълта, че е най-хубаво да бъдеш бисквитена торта в този амбивалентен свят и че не съществува нищо друго освен безграничната радост на границата на лудостта. В действителност тортата си беше недействителна, както е вярно и обратното твърдение, но там от където идваше всяка мисъл беше илюзорна, всяко действие – бездействие и всяко чувство – смъртоносно. Такова беше задграничното пространство на душите на бисквитените торти. (more…)

След като изчетох всички книги на света, които биха могли да ме заинтересуват засега и намерих в тях все пак разни неща, не ми остана нищо друго освен едно единствено. Да спра да отбягвам, четейки, медитацията.

Да кажеш, че тя е нещо страшно и супер трудно и невъзможно, не става. Умът се мята, вярно е, направо те докарва до какво ли не те докарва, само и само да не го зарежеш като мръсно коте на перваза на прозореца. (more…)

Соня можеше да се огъва. Нямам предвид, че можеше да се огъва като клонка, това огъване не беше физическо. Соня можеше да се огъва в главата. Трудно е да се обясни. Може би причината беше, че ми позволяваше всякаква проекция. Тя ми позволяваше всяка възможна желана представа относно нейната личност, тя можеше да бъде непозната, малка муза, жена, която човек среща веднъж на улицата и си я спомня след това години наред с чувство на огромна загуба. Тя можеше да бъде глупава и простодушна, цинична и умна. Тя можеше да бъде чаровна и красива, но имаше моменти, когато беше момиче в кафяво палто и наистина без никакво значение. Мисля, че можеше така добре да се огъва, защото всъщност не беше нищо. (more…)