Отвъд гнева или как да се ядосваме все по-малко

Този пост е за вас, в случай че

  • сте готови да преразгледате позицията “гневът е част от мен, с която се гордея!”,
  • ви е писнало да се ядосвате за щяло и нещяло,
  • бихте искали да запазите дорби отношенията с някого, на когото обаче много ви е яд,
  • по стечение на обстоятелствата сте стигнали до извода, че с мото като “око за око – зъб за зъб” нищо добро не се постига.

(more…)

За всички, които ме намериха с „коя съм аз”

Коя си ти царице на вселената?
Коя си ти блестяща капка в короната на световете?

Не ще ти кажат ни тревите, ни дълбокото небе,
Нито пък птиците ще се откъснат от делата си,
За да хвърлят яснота: Коя си ти?

Забравена от житните поля, от маковете и невена,
Ще стъпваш по чуждата земя, от тебе сътворена
Със спящи сетива и с вечните въпроси
В един безкраен, безконечен ум

От мрак и светлина.