За всички, които ме намериха с „коя съм аз”

Коя си ти царице на вселената?
Коя си ти блестяща капка в короната на световете?

Не ще ти кажат ни тревите, ни дълбокото небе,
Нито пък птиците ще се откъснат от делата си,
За да хвърлят яснота: Коя си ти?

Забравена от житните поля, от маковете и невена,
Ще стъпваш по чуждата земя, от тебе сътворена
Със спящи сетива и с вечните въпроси
В един безкраен, безконечен ум

От мрак и светлина.

Comments
  • Stella:

    Радвам се, че го прочетох. Любимото ми настроение – сладко-горчива умозрителност. Тъжната нотка на безвъзвратна очуждение от себе си и света, и сладостната красота на този непознаваем свят. Много силен контрапункт. Продължавай да пишеш – ще продължавам да чета:)

  • desi:

    Една от най-честите ключови думи, с които хората намират моя блог е “коя съм аз”. Някакси ми се струва, че има нещо тъжно в това, да търсиш истината за своята безкрайна и тайнствена женска същност в интернет.

    И затова посветих това стихотворение на всички онези жени, които са забравили кои са, но които не са изгубили надежда, че в световната интернет мрежа, може би има отговор на този вечен въпрос.

Leave a Comment