Кравешка история – край на Първа част
Понякога писателят на тази история се пита има ли го или по-скоро го няма.
И каква част от историята, излязла изпод клавишите на обикновения Acer е по-необикновена от случайния му притежател и каква част не е. С други думи може ли все пак той да я звърши, ако тя не е неговата история.
Ясно е, че той може да завърши само своята история по същия начин, по който Анабел можеше да срещне през онзи следобед само себе си, но не и Розмари, а кравите могат да дават само мляко, но не и бананови шейкове.
Анабел се оглeда в прозрачните води на тихото езеро, което бе открила наскоро при безкрайните си разходки из кравешката пустош. Не успя да срещне нито едно живо същество, с което да сподели една тайна мисъл, която я притесняваше от доста време, а именно защо му е на едно живо същество да живее сред тази аболютна пустош? Сякаш напук всички се бяха спотаили в миши, мечи или лисичи дупки, кой където свари и бяха притаили дъх.
Или може би наистина тишината наоколо означаваше, че има само нищо и никакви живи твари и едно кристално езеро с бели застинали камъни на дъното?
Анабел се вгледа още веднъж в познатия образ, напълно забравила за себе си, камъните и тишината. И тогава той най-сетне оживя. От другата страна й махаше сестра й.