Кравешка история – част V

Спящото на кълбо момиченце се събуди. Като не видя никого около себе си, се намуси, понеже беше гладно и само. Малко остана да се разреве.

На хиляди километри, се случваше абсолютно същото. Като че ли измеренията се бяха събрали в едно. Едно нещо се случваше на две места или две места се случваха на едно нещо. Всъщност няма как да сме сигурни, кое е по-вярно от двете, за да можем да твърдим каквото и да било по въпроса. Фактите никога не говорят сами.

Необходим екскурз
За една жена винаги е много трудно да избере каквото и да било, особено, ако около нея се навърта мъж, който, незнайно как, изостря тази нейна нерешителност до краен предел.

И затова Изабела, да не я забравихте?, избра имена за децата си веднага. Нарече ги просто Ани и Ина.

Ани беше щастлива с името си, Ина беше щастлива, че Ани е щастлива и всичко беше наред.

Когато Ина изчезна, тъй както знаете за Алиса, че мина в Огледалния свят. Е, когато тя изчезна от легълцето, придоби звучното прозвище Розмари, което тогава беше модерно швейцарско име.

Ани от своя страна отрасна сред кравите като красивата Ани, име, което в един момент за по-кратко стана на Анабел.

Така, след като оправихме имената и вече човек не може да сбърка двете близнета, както и да го баламосва писателят на тази история, можем да си поемем дъх и да преминем нататък.

Та значи Ануш, който бе получил името си по един свръх-мистериозен начин от един полски губернатор, което си е една съвсем отделна история, хвана с два пръста котето играчка и го запокити в ъгъла на стаята, от което малката се разплака окончателно. Въпреки безкрайната си любов към ревящото създание, а може би именно заради нея, той се сви на кълбо в ъгъла до котето и зарида.

Травмите от детството му си казваха думата.

Това негово поведение оказа невероятен терапевтичен ефект върху малката. Бих ви посъветвала да го правите често, ако ви се наложи.

Ануш плачеше горчиво, а картините от миналото му се прожектираха на стената на стаята по онзи увлекателен и истински начин, който може да накара всяко малко дете да се осъзнае.

Дори котето беше замряло.

Една по една, като мъниста на броеница от отключеното му детско съзнание изскачаха картините на неговия погребан в пясъка на миналото живот.

Детето гледаше и преценяваше на място, какво да направи, за да може бате му Ануш да е щастлив.

Първото, което реши, беше никога повече да не реве, а само да похленчва от време на време ей-тъй. После реши винаги да се вглежда внимателно в околното пространство, преди да реши, че е само и да почне да реве. Понеже в повечето случаи, ако не във всички, то не беше само, а само така му се струваше.

Розмари слезе от легълцето и отиде да седне до бате си, наблюдаваше внимателно картините на стената и поглеждаше от време на време да види дали той няма да спре да плаче. Но той не спираше, там беше работата, че не мислеше, че изобщо ще спре. Просто ревеше като разпран, все едно небето се беше продънило и разпрало или се беше разпрало нещо, в което има много много вода.

На всичкото отгоре заваля. Сякаш за морална подкрепа.

Тъй си седяха двамката в ъгъла, докато навън дъждът приспивно галеше нощната трева.

Анабел започна да си бърка в носа, тъй като явно никой не я чуваше, а и виждаше.

От различни приказки бе събрала информация, че това е единственият начин да привлечеш вниманието, ако не става с рев.

И тутакси цъфнаха нашите приятелки Добрата фея и Злата орисница, понеже, освен всичко друго, те бяха нагърбени със задачата да направят от това небухнало тесто гений с големи перспективи за всеобщо развитие.

Те бяха обучени всъщност да създадат перфектния баланс от събития, който да доведе в крайна сметка до щастието на Анабел или в краен случай до тяхното щастие.

Брех, кви надувки само бяха тия двечките! Добре си знаеха те работата, само да не бяха глупавите крави да промият мозъка на детето. Тия крави, те не биха ги планирали, ако някой ги питаше. Но в случая ставаше дума за момиченце, родено най-неочаквано, така че всякакви предварителни планове бяха осуетени.

Да не говорим, че в един момент те вдигнаха ръце от нея и от кравите и отидоха на вечна почивка на Банановите острови. И сега ако погледнем отгоре, можем да ги видим доволно излегнати в лъскави бански, с присъщите за тази гледка ледени коктейли в ръце и танцуващи салса мускулести божии чада в оскъдни препаски.

И добре, че заминаха.

Но тогава, когато Ани си бъркаше в носа и не будеше чувства на умиление, те бяха още там и се караха. Да, освен всичко друго те не можеха да се понасят и бяха във вечна критическа разпра помежду си.

Ани трябваше явно да се ориентира сама в ситуацията, след като майка й пак беше изчезнала да спасява света, или поне така й се беше обяснила. Стана от легълцето и отиде в обора при кравите, където винаги имаше мляко в изобилие и беше топло и уютно по някакъв фекален начин.

Тогава в обора, след като се беше нахранила с вълшебно мляко, и бе полегнала сладко в сеното, тя за първи път видя в своето детско въображение стария професор, който тогава още не беше толкова стар, а и май не беше се хабилитирал още. Но това е без значение, защото, когато тя го видя, той тъкмо влизаше с книга, илюстрирана с прекрасни кравешки рисунки, наистина крави ги бяха рисували!, в стаята на Розмари.

Ирден беше целият вир-вода, но на устните му грееше усмивка, а на челото му бе паднал лудетински кичур от гъстата му коса, издаващ бурно настроението му за приключения.

Очите му помръкнаха за миг, когато видя странната двойка в ъгъла. Но бързо се окопити и затанцува танца на тополово листо, подухвано от вятъра. Това сложи край на безутешната мъка на Ануш и накара Розмари да отиде вече да си вземе нещо за ядене от хладилника.

– Никой ли не се радва да ме види в тая къща? – се провикна драматично и комично професорът.

– Ние сме хора с проблеми – измърмори Розмари, отваряйки последното кондензирано мляко.

Е, тук вече професорът не издържа и се запревива от смях на пода, без да може да разбере, какво се беше случило.

А Анабел заспа, виждайки себе си под един съвсем различен ъгъл.

След като Ирден се посъвзе от истеричното си въргаляне по земята, седна спокойно до Ануш и заразглежда най-внимателно книжката с кравешки рисунки. Неусетно как и двамата потънаха в този омаен свят на изкуството и забравиха кои са и какво искат от живота.

А Розмари имаше време да помисли за себе си и Анабел, с която бе делила една малка топла пещера и която вече не делеше нищо с нея.

…………………………………………………………………………………………………………………………Мисловна пауза

След известно време Ирден станал от ъгъла и се проснал на детското легло, осъзнавайки в детайли доказателствената част на хабилитационния си труд.

След този миг той бил сигурен, че ще направи всичко, което поиска Розмари от него, дори и то да можело да му коства живота.

Розмари вече си била изяснила какво точно иска.

Comments
  • Todor:

    Дойде ми тази сутрин в просъница по разширения коментар за твоите “КРАВЕШКИ ИСТОРИИ”:
    Влечатлило ме е твърде изречението – “Едно нещо се случваше на две места или две места се случваха на едно нещо”.То си е като – “Едно твърдение е вярно, когато и противоположното нему твърдение също е вярно”.Странно, но правя връзка на горе написаното с професора по хуманоиден инжинеринг-апокалиптик, случващото се с неговите картини и вероятно спасените крави без вимета мохе би защото това не са комерсиално нужните на нас хората символични крави, които по точно са ни оцеляващо необходими..Изобщо около персонажите в историите витае едно ненатрапчиво чувство за хумор, което кореспондира с мое основно верую – добре, че са майтапите, че да си кажем с тяхна помощ истините.

Leave a Comment