Кравешка история – част VIII

Професорът сънливо търкал очи и се чудел какво да я прави тая картина с кравите, когато дъщеря му извадила потъналата в прах негова картина и я наложила отгоре. И сега той се сетил.

“Свободната човешка воля” – така започнало неговото предложение тип презентация относно идеологичната основа, върху която щял да се създава новият човек. Всички жреци го изслушали ама наистина много внимателно и с дружно съгласие отхвърлили предложението на побъркания професор. Но със сигурност идеята била добра и щели да я използват за някакви свои цели някой ден.

Ей сега щял да им покаже, оригвайки се много значително, което довело до своеобразно сливане на двете картини, тъй като изпаренията от устната му кухина имали магическата способност да карат подобното да се свързва с подобно, за да могат събралите се да имат по-голяма противодействаща на въпросните изпарения сила и да не се разпаднат на съставните си части. За тези, които не схващат: Две картини са повече от една, когато става дума за оцеляване на всяка цена.

Така било, така и ще бъде.

Малката грабнала бързо новосъздаденото произведение и хукнала към секретарския кабинет, където щяла да се реши съдбата на бъдещото човечество. Обедната почивка отдавна била свършила, кафетата изпити до последната капка, а секретарката и нейните колежки тъкмо преглеждали последните си поражения по маникюра, когато дъщерята на професора влязла съвсем лежерно в стаята, погалила черния котарак и оставила картината на масата, където си стояла преди, със забележката: “Картината претърпя лека корекция, понеже художникът забравил да сложи вимета на кравите.” При което всички в стаята въздъхнали облекчено и се захванали за работа.

После секретарката въвела данните от новата картина без да се замисля, тъй като се притеснявала да не сбърка някоя дума, тракайки на клавиатурата си. Когато се случело така, се чувал ужасяващ звук, който я излагал много пред колежките й.

Последното изречение, която тя в крайна сметка въвела в човешкото подсъзнание, гласяло: Хората оцеляват и този път поради присъщата им свободна воля.

Така, за добро или лошо, човешкият род бил спасен.

Макар че и Изабела и Педро все пак били тръгнали да го спасяват. Но те не знаели.

Така или иначе спасители на човечеството има колкото искате, но тия двамката били единствените голи, а голотата е най-голямото оръжие в борбата срещу Злото.

Не че били нудисти, просто така им идвало отвътре, а и като двойни агенти под прикритие това им се струвало най-удачното облекло.

Сега ще обясня.

Значи, ако те се внедрявали сред Тъмните сили, за да изпълняват тайни мисии на Светлите сили, уж, че ги изпълняват всъщност за Тъмните сили, внедрявайки се сред Светлите, най-доброто облекло било голотата, за да не ги заподозрат тия Светлите.

Така и те не можели да се объркат към кои сили точно принадлежат, понеже голотата си е голота, колкото и неща да слагаме, за да я скрием.

Leave a Comment