Кравешка история – част IX

И така оставал въпросът защо кравите полудяват и защо мозъците им стават на сюнгер и защо, когато хората ядат от кравите, полудяват и мозъците им стават на вече споменатото?

Както често можем да чуем от защитниците на здравословното хранене, човек е това, което яде, а кравата си е крава и нея няма кой да я спре да яде натъпкан с химикали фураж. Така че, за Бога хора, не консумирайте говеждо!

Сега, някои умници биха казали, значи по тая логика, ако кравата яде фураж, а ние ядем крави, значи ядем фураж и сме фураж, понеже кравата и тя е същество като човека.

Но остават химикалите. Тогава лозунгът би бил: Не на химикалите във фуража! Не на химикалите в нас!

А това малко или много не би довело до нищо добро, така че нека се придържаме към по-горния лозунг.

Какво кара едно толкова хрисимо и дори за някои народи свещено животно като кравата да полудее. Та нея не я изнервят дори хапещите я постоянно мухи. Това благородство и добрина, които се излъчват от големите й очи, се възпява не в една народна песен, а погледът й е самият символ на блаженството!

Явно всичко си има граници дори и за кравите. И те не издържат повече и решават да напуснат земята, иначе не мога да си го обясня. Възнасят се в кравешките небеса, тичат из двора на Изабела, щастливи и доволни, че го няма вече оня фураж и си преживят медитативно колкото си искат.

Ми то и аз на тяхно място щях да си хвана шапката.

А лудостта явно ще да е последното им неразбрано послание.

Послание, което Изабела и Педро разчели веднага, тъй както Мариана Везнева разчете житните кръгове, или подобно на нея.

Те можели да видят картината на края на човечеството в очите на тези животни. И въпреки, че били изчели Апокалипсиса на Йоан с кориците и не очаквали точно това да се случи, те все пак повярвали.

Въпросът е там, че и Тъмните сили, за които бачкали, виждали тая картина на опустошение и планирали да я покажат на хората, като изключат, разбира се, щастливия й край, и ги заставят да повярват, че само с тяхна помощ могат да се избавят от смъртта. И по този начин да ги подчинят напълно на волята си.

Това би било дори по-ужасно от края на света, така както изглеждало, но било твърде вероятният изход от ситуацията.

Незнайно защо, никой нямал достъп до последното изречение, вложено в човешките подсъзнания. Дали това не се дължало на недотам издържаните компютърни умения на секретарката, която без да иска скрила това изречение, натискайки погрешка някой бутон с лакътя си, никога няма да узнаем.

След дълга дискусия върху кравешката ситуация, която се заформяла, Изабела и Педро стигнали до идеята, че е по-добре да се пожертват няколко стотици хиляди крави, но не и да загине човешкият род.

Това било решение, което поради вече споменатата им любов към кравите, те взели много трудно и през сълзи, стичащи се по папироса със задачите им.

Накрая задачите им били толкова размазани, че се наложило да ги пренаписват, което се оказало фатално за тях.

Leave a Comment