За несигурността на емоциите

“Наистина ние никога не мислим за това какво сме, а каквото и да мислим си е чиста заблуда. Някога живеех с един професор от университета. Един ден дойде много разстроен и аз го попитах какво е станало. Той каза: “Тресе ме.” Четях нещо и му казах: “Отиди да спиш. Вземи това одеало и почивай.”

Той отиде и си легна, но след няколко минути ми каза: “Не, не ме тресе, а съм ядосан. Един човек ме обиди и много ме е яд на него.”

Казах му: “Защо каза, че те тресе?” Той каза: “Не можах да осъзная факта, че съм разгневен, но всъщност съм разгневен. Нямам треска.” Той отметна одеалото. Аз му казах: “О’кей, ако си ядосан вземи тази възглавница. Удряй я и си излей гнева върху нея. Нека ядът ти се изразходва. А ако възглавницата не е достатъчна и аз съм на твое разположение. Можеш да ме биеш докато ти мине яда”.

Той се засмя, но смехът му беше неискрен – само едно изражение върху лицето. Появи се върху лицето му и после изчезна. Изобщо не го завладя. Но идваше отвътре, беше само подобие на усмивка. Но смехът, дори неискреният смях създава интервал. Той каза: “Всъщност не, всъщност не съм ядосан. Един човек каза нещо пред други хора и аз се почувствах смутен. Така стои всъщност работата.”

Казах му: “Ти промени мнението си за собственото си усещане три пъти за половин час. Каза, че те тресе, после, че си ядосан, а сега, че не си ядосан, а само объркан. Кое е истина?”Той каза: “Наистина объркан съм.” Казах: “Кое? Когато каза, че те тресе, ти също беше уверен в това. Когато каза, че си ядосан, също беше уверен в това. А сега си сигурен в последното. Ти един човек ли си или сте много хора? Колко дълго ще продължи твоята увереност?”

Тогава той каза, наистина не знам какво чувствам. Какво става не знам, просто съм разстроен. Дали да го нарека яд или смущение, или нещо друго не знам. Не е сега моментът да спориш с мен.” Той каза: “Остави ме на мира. Ти философстваш върху моя проблем, а аз се чувствам много объркан”

Така не е само с другите хора – Х, Y или Z. Така е с теб. Ти никога не си сигурен, защото увереността идва от центрирането. Не си уверен дори за себе си. Не е възможно да си сигурен за другите, щом не си сигурен за самия себе си. Съществува неяснота, неопределеност, нищо не е сигурно.”

Ошо из Книга на тайните

Leave a Comment