“Здравей мило дневниче!”

„Здравей мило дневниче!” е една от най-смешните и комерсиални фрази, с които човек се обръща към интимния си свят, който явно, щом се обръща така странно към него, отдавна му се е изплъзнал от полезрението.

И така този интимен свят, в който има различни непотребни и понякога на някому много потребни прашасали джунджурии, огромни тъмни клозети и мазета, пълни с чудовища и откачалници с разтворени бархетни ризи, препичащи се на вечерната светлина на една едва-едва мигаща нощна лампа, няколко стайни плъха и не се сещам още за какво можете да се сетите, та този свят интимно-далечен, добре избягван в повечето от времето, взема, че се срутва точно, когато най-много го очакваш и те натиква в депресия. С две думи искам да кажа, че ми се иска отново да прибягна към тези три прекрасни думи от началото на абзаца, но ми се иска така да го направя, че да е някак си завоалирано и объркано за самата мен, че нищо в крайна сметка да не разбера от общуването си с тайното дневниче и завинаги да остана в отчаяния свят на Десислава.

Странно е как човек, въпреки цялата безсмисленост, се улавя в невинни мечти за бъдещето, в което всичко ще бъде по-наред от сега. И от къде на къде това бъдеще ще се случи след като на всички е ясно, че на теб не може то да се случи.

А „всички” са онези, творящите твоя живот. Тъй като стана прекалено сълзливо и тъгливо, а при такова положение, нищо не може да стане ясно, щото погледът се е замрежил, е време за една от моите безконечни истории, които никога не са ясни като започне човек да ги разказва, но после винаги стигат до един изясняващ ситуацията на нещата край.

История

Comments
Leave a Comment