“Когато се забравях в теб” от Пол Целан

Когато се забравях в теб,
ти се превръщаше в мисъл,

нещо
профучава през нас двамата:
на света първите
от последните
криле,

пораства ми козина
над буреносната
уста,

ти
не идваш
на
себе си.

Позволих си един изключително интерпретаторски превод на следното стихотворение.

Wo ich mich in dir vergaß,
wardst du Gedanke,

etwas
rauscht durch uns beide:
der Welt erste
der letzten
Schwingen,

mir wãchst
das Fell zu überm
gewittrigen
Mund,

du
kommst nicht
zu
dir.

Leave a Comment