Първи стъпки в писането

Когато бях още в училище, имах учителка по философия, която ни даваше интересни теми за есета.

След една такава тема, аз написах това:

Приказка за едно тяло и един затвор

Бисквитената торта се почеса по крема, разсмя се доволна от твърдостта му. Днес някакво хлапе имаше гаден рожден ден и щеше да я изяде, но какво от това. Тя се беше родила с мисълта, че е най-хубаво да бъдеш бисквитена торта в този амбивалентен свят и че не съществува нищо друго освен безграничната радост на границата на лудостта. В действителност тортата си беше недействителна, както е вярно и обратното твърдение, но там от където идваше всяка мисъл беше илюзорна, всяко действие – бездействие и всяко чувство – смъртоносно. Такова беше задграничното пространство на душите на бисквитените торти.

Душата на нашата торта обаче беше от по-различно тесто. Все пак е главен герой на разказа и като такъв ферментираше от желание да се гмурне в някоя сладка телесна обвивка и да изживее най-висшата представа за себе си в някой хладилник, печка или хранопровод. Друго не я интересуваше, понеже най-висшата представа за нея самата беше да бъде бисквитена торта по душа, крем и бисквити, беше да бъде цялостна бисквитена торта. Това не можеше да се случи в задграничното пространство, където тя бе обградена единствено от страхопъзливи души, които умираха от скука, но не желаеха да се превръщат в нищо, което би ограничило полето им на ферментация. Те вярваха, че тялото е затвор, а щом го вярваха, то наистина се превръщаше в такъв. Така и не можаха да я убедят, че съществува нещо, лишено от свобода и щастие, душата на бисквитената торта си беше луда глава и толкоз.

След много патаклами нашата героична душа си хареса подходящи родители за бъдещия си живот – пресни яйца, брашно и т.н. Избра си най-добрият тортоприготвач, който успя да намери из улиците и се бухна в своето сладко, прясно, ухаещо телце. Колко щастлива беше, колко влюбена в себе си и в своите бисквити. Щеше да се пръсне като я поставиха на рафта до останалите торти в някаква сладкарница. Побутваше ги, смееше се като истерична торта. Останалите на рафта се ядосваха страшно, ако имаше кръст, щяха да я разпънат, ако имаше клада, щяха да я изгорят, ако имаше бесило и т.н. Вместо това те я тормозеха по всевъзможни начини, дори забиваха косми в крема й. А тя продължаваше да се пръска от любов. Не забелязваше колко те мразеха да бъдат торти, мразеха да има глазури, розички, черешчици и други гадости върху себе си, мразеха да изглеждат безупречни, гладки или с нацвъкана отгоре сметана. Завиждаха на бисквитената торта. Сами не знаеха защо. За тях всичко се свеждаше само до въпроса как да променят цвета, вкуса, размера си, но тъй като не можеха да го сторят, искаха да избягат, да се махнат от тортените си обвивки. Бяха се заклещили обаче като в торта. А тя беше друга, обичаше всичко по себе си, гордееше се с бисквитите си, макар да не беше изискана като някои торти, защото душата й беше свободна, защото душата й не се побираше, а побираше всичко. Любовта й премахваше загражденията, възприемайки ги като отграждения. Нямаше сила, която можеше да я спре да се чувства щастлива в своето сладко тяло, да се чувства щастлива и извън него. Тя беше една непрекъснато щастлива бисквитена торта, която не се нуждаеше от нещастия, за да се определи като такава, защото беше една наистина откачена бисквитена торта.

Comments
  • Zaharisa:

    Хехехе:))) Написала си всичко това като есе по зададена тема? Интересно, дали учителката ти е оценила оригиналността ти:)

    Преди години, на контролно по Статистика в университета написах това:

    ” За вас, които също като мене обичате Малкият принц, нищо от Вселената не е същото, щом там някъде, неизвестно къде, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза” Екзюпери

    Предадох празен лист с този цитат и реших, че или ще вбеся асистента или ще го омилостивя:)
    Явно беше от тези, на които не им е все едно за розата:)

  • desi:

    Интересна е тази тема за странните неща, които хрумват на чоеек, когато му е писнало от образователната система. В случая учителката искаше да провокира у нас този бунт и успя тук-таме да го стори 🙂

Leave a Comment