Дар от Емили

Тревата върши толкова малко!
Зелена всякога да остава –
и да развъжда пеперуди –
и пчелите да забавлява.

И цял ден музика да слуша –
вятърът да и прави компания –
и да държи слънцето на скути –
и на всички да се покланя.

Росата да ниже на мъниста –
и да става толкова фина –
че пред нея да бъде груба
и една истинска херцогиня.

И дори – умирайки, да ляга
сред такива ухания и билки –
такива миризми заспали –
и талисмани от боровинки!…

А накрая – в царствените плевни –
да сънува старата си премяна.
Тревата върши толкова малко –
че бих искала сено да стана.

Ако някой предпочита да продължи да чете Емили Дикинсън на прекрасния ни роден език, ви препоръчвам следното:

Идете на този линк, натиснете бързо ctrl + f и въведете първата дума, която изскача в съзнанието ви!

Ако я няма, днес не ви е ден, ако все пак се откриете вътре със своята дума, размислете върху късмета си.

Comments
Leave a Comment