Забравеният смисъл на езическите обичаи

Дни преди Коледа у мен се появи желанието да погледна на така чаканите празници, на които човек спокойно може да си отпусне душичката и да се отдаде на алкохолизъм и чревоугодничество, от една малко по-различна перспектива. Основната причина сигурно се корени във факта, че никога не съм разбирала тези празници, тъй като ни обичам да ям, ни да пия. У моя все питащ ум и тази година като по часовник се породи въпросът за смисъла на тези празници, който все не можех да открия в лицата на доволно ситите мои близки, взрени допълнително с един хипнотизиран нюанс в нито забавната, нито интересна телевизионна програма.

Това, следователно, е пост за питащите се, неспокойни умове, който, разбира се, поражда повече въпроси отколкото отговори, но пък за сметка на това може да заинтригова въпросните умове повече от празничната скука.

Отдавна всяка година по това време медиите припомнят с патриотична настойчивост българските народни обичаи, стремяйки се всячески да избегнат ефекта на развалената грамофонна плоча. То не беше посещение на баба Радка от с. Гложене, на семейство Кочеви от Плевен, на медицинските сестри, сираците от дома в с. Роман и на всякакви възможни лица, които биха могли да приковат вниманието на разглезената публика. Ако отсеем привидността, едно остава ясно всяка година – обичаите са хубаво нещо, но смисълът им в днешно време се губи.

За това реших да събера някой сведения за ритуалите, които стоят зад тези непонятни обичаи.

Ето някои факти, до които можем да стигнем, ако въведем съответните ключови думи в общителното интернет пространство:

  • В навечерието на 24 срещу 25 януари се празнува Бъдни вечер. Нарича се още Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня или Неядка.

Тези две изречение сами по себе си не казват много, особено, ако човек не знае думата „бъдни” и асоциира думата „коледа” с „колене”. Те могат да породят освен това някои въпроси, ако скуката не е твърде голяма, а именно: Кой болен мозък го е измислил това с каденето и какво по дяволите значи неядка след като аз съм отишъл/ла да се наям?

Някъде по-долу трябва да се разнищи смисълът. Една от целите е да се отделят християнските нюанси от езическите обичаи, които спъват от части разбирането на въпросния смисъл.

Думата „Коледа”, както ни съветва Уикипедия, произлиза от латинското kalendае, което по случайност съвпаднало с глагола „колене” и породило въпросната народна етимология в нейното значение. Тa за kalendае може много да се каже, с две думи така били наричани пърите дни от месеците в римския календар, които били освен това и празнични. Това може да ни наведе на мисълта, че „Коледа” е празничен ден, който отбелязва някакво начало, тъй като в случая не съвпада с първи януари и не бележи началото на месеца. Идеята за това така наречено начало се засилва, ако се задълбочим върху следните факти:

  • Вечерта цялото семейство се събира на тържествена вечеря.
  • Най-възрастният мъж в дома запалва празничния огън.
  • Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник – специално отсечено дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ.

Представете си, че идва първо число от месеца и в навечерието му цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Звучи ли ви смислено? И защо някой ще пали огън, ако е първо число от летен месец?

Сега сериозно: Подсказката е в огъня, символизиращ топлината и светлината.

Днешната християнска Коледа всъщност препраща към езически празник, свързан със Зимното слънцестоене (22 декември), на който хората са отбелязвали началото на нарастващото Слънце. Горящото дърво е символизирало неугасващото или вечно възраждащо се Слънце.

Изборът на дървото не е бил случаен. Ако човек се разрови из значението на тези две дървета, може да открие интересни неща за слънчевата им или с други думи фалическа символика, която допълнително се подкрепя от факта, че мъж трябва да запали огъня. Мъжът от край време, за ужас на феминистките, си е символизирал Слънцето, чиито лъчи проникват навсякъде, а няма нужда да припомням вида на плодовете, които дават гореспоменатите дървета.

Към това се добавя и следното:

  • Най-младият мъж в семейството, облечен празнично, отива в гората и избира дървото за бъдника. То трябва да бъде здраво и плодовито.

В случая най-младия мъж в семейството е носител на здравето, младостта и плодородието. Отсичайки дадено дърво, той гарантира със своята младежка сила, че дървото ще запази плодовитостта си. Енергията на дървото няма да премине в младежа, тъй като той няма нужда от нея. С други думи, ако беше някой старец, силата на дървото щеше да отиде в него.

  • Всички в дома очакват младежа с нетърпение. Момъкът пита „Славите ли Млада Бога?”, жените отговарят „Славим, славим, добре си ни дошъл!”, след което мъжът добавя: “Аз в къщи и Бог с мене!”.

Ако се абстрахираме от думата Бог и я заменим с езическото схващане за Слънцето като бог, което в християнството приема образа на Исус, то момъкът в случая пита не „Славите ли Исус?”, а „Радвате ли се на Слънцето, което в този момент започва да расте и да дава живот?”. „Аз в къщи и Бога с мене!” – ще рече, ако продължим в същия дух, „Аз – самият живот (плодородие, сила, младост) – в къщи и Слънцето с мене!”. Последното има силата на заклинание, което трябва да доведе до възраждане на жизнените сили у всички членове на семейството.

  • Дървото се внася до огнището, където се миросва – издълбават дупка в единия край, в която поставят вино, зехтин и тамян, запушват я и увиват с бяло ленено платно. Докато миросват бъдника, жените пеят:

Ой, ти дръвце, право дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко, та високо?
– Я съм дръвце, златно дръвце,
златно дръвце плодовито.
Ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земи,
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато.
Слез ще по мен Млада Бога,
ще дарува добра дарба!
 

Ритуалното миросване на бъдника и песента на жените имат силата да прогонват злите сили от дома и да създават плодородие в градината или полето, за които се грижат притежателите му. С течностите, които внасят в дървото, жените му вдъхват символично живот, така че, въпреки че е отрязано, то остава живо. Обещанието, което „дава” дървото в песента на жените е изпълнено с картини на благоденствие, красота и сила, които трябва да се осъществят през идната Слънчева година.

Най-възрастният мъж запалва дървото в огнището като „гарантира” със своето дълголетие дългото горене на дървото. Колкото по-дълго гори и тлее бъдникът, толкова по-голяма ще е силата на Слънцето, а с това и благоденствието и здравето за дома. Думите „бъдни (вечер)” и „бъдник” се свързват с глагола „бдение”, тоест през тази нощ членовете на семейството бдят над наугасващата светлина, която се излъчва от дървото.

По нататък:

  • Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята. Стремежът е на нея да има от всичко, което се произвежда в стопанството.

Всяко дете знае, че на коледната трапеза трябва да има нечетен брой постни ястия. Тъй като обаче днешните деца не отрасват на село, смисълът на тези постни ястия не им става ясен. А нима е ясен и на възрастните? Една книга ме накара да се замисля за смисъла на тази трапеза. В нея се казва, че някога хората са се хранили според нуждите на организма си, които винаги били в синхрон с плодовете, които предлагала природата през различните сезони.

Те просто отивали и откъсвали без да се замислят това, което им се яде. Зимно време на масата се поставяли сушени плодове, ядки, кореноплодни и съхранените късноесенни зеленчуци като всеки избирал според нуждите си определено „ястие” и по този начин лекувал и подсилвал организма си. Тази трапеза съдържала по малко от всички, което се произвеждало в стопанството, за което се грижели хората. Смята се, че тази храна придобивала по-голяма сила, когато нейното консумиране съвпадало със Зимното слънцестоене и началото на новата Слънчева година, тъй като в нея се вливали жизнените сили на възраждащото се Слънце.

  • Вечерята започва с прекадяването на цялата къща – да се прогонят злите духове.

Смисълът на това действие е ясен. Възниква въпросът как им е хрумнало на хората да вярват в зли духове. Всеки може да отговори, че са били необразовани и суеверни, но някакси не се вързва с мъдроста и знанията, които те са имали, а ние не. Съществува предположението, че те са общували с невидими за нас същества, които днес можем да срещнем само в детските приказки и в митовете и легендите на народите. Домашните духове, гномите, които се грижат за растенията и поддържат огъня, та дори и злите духове, като че ли са били част от тяхното ежедневие.

  • Вечерята трябва да се започне рано, за да узреят рано житата, никой не бива да става от нея, за да не стават кокошките от полозите, ако това се наложи, хората ходят приведени, за да се приведат и натежат житата. Вярва се, че за да е плодовито житото всички трябва да станат заедно.

На пръв поглед тези вярвания изглеждат чисто суеверие. Но това схващане отклонява човек от истинския смисъл на празничната вечеря и нейната творяща символика. Самата трапеза и седналите около нея членове на семейството образуват кръг, в рамките на който се разгръща бъдещото плодородие (благоденствие) като всеки акт и всяко ястие могат да предизвикат или да нарушат това плодородие. Участниците в кръга символизират или стават едно с носителите на това плодородие, напр. житото и кокошките, като по този начин внасят в себе си нови жизнени сили.

  • След прекадяването на трапезата и произнасянето на благопожеланията се пристъпва към обредното разчупване на погачата.

За да се разбере този ритуал, е необходим дълъг екскурз за значението на хляба и житото, което, разбира се, далеч не се заражда с християнството. Първоначалното думата жито е означавала живот. Смятало се е, че житото съхранява и натрупва в себе си енергията на Слънцето повече от което и да е друго растение. Обработеното жито и приготвеният от него хляб символизират слизането на Слънцето в човешкия дом, а питата е умален вариант на слънчевия диск. Разчупването на хляба е равно на разпределяне на светлината и живота, които носи Слънцето между членовете на семейството.

Хлябът се е проготвял в радостно настроение, за да се увеличи животворната му сила, затова жените, които го месили, се пременят в най-хубавите си дрехи и пеят весели обредни песни, в които се възхвалява Слънцето и се „предизвиква” благоденствие. Върху хляба се рисуват с тесто картините, които очакват семейството през новата година. А всичко, което не може да се изрисува, жените “назовават” с дрянови пъпки-късметчета и ги влагат в тестото на погачата. Накрая се слага и сребърна пара – късмет за имотност и благоденствие. Всички тези действия били най-естествени за жените, днес като че ли е останала само машиналността: да се сложат по-бързо късметите, че да има на какво да се радват децата.

Според тях всяка дума или мисъл, вложена в хляба, е създавала бъдещата реалност за семейството. Картините от тесто, дряна и парата са само носители или проводници на творящата мисъл на човека, който приготвя хляба. Така приготвения хляб съдържа светлината на Слънцето и светлината на творящата човешка мисъл.

  • Най-възрастният човек в семейството разчупва погачата над главата на най-младия член. Колкото трохички паднат на главата му, толкова деца трябва да се родят през годината. Първото парче се нарича на умрелите и се оставя на иконата, следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни.

Вярва се, че най-младият и най-възрастният член на семейството символизират началото и краят на цикъла на живота, който е изграден в семейството. Когато хлябът се разчупва над главата на най-младият член ритуално се предизвиква продължението на този цикъл. Падналите трохички говорят дали през идната година наистина ще се продължи рода, тоест дали това ритуално подканване е било достатъчно настойчиво, че да се осъществи продължението на цикъла.

Първата хапка се оставя за умрелите. Ако се абстрахираме от иконата, която не съответства на досегашната езическа основа на обичаите, с това ритуално оставяне на първата хапка се признава по-висшата стойност на отвъдния свят. Останалият хляб се разпределя съответно с йерархията, изградена в съответния дом.

  • Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Тук отново проличава силната вяра на хората в отвъдния свят, която, кой знае, но може и да не е била напълно безпочвена.

  • Сламата, върху която е била положена трапезата, се използва при различни обредни практики – на Гергьовден се слага по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, за да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея, за да бъде леко раждането им.

Сламата под обредната трапеза символизира Земята, пропита от слънчевите лъчи, които правят възможно нейното плодородие. Тъй като всичко в затворения кръг на трапезата продобива по време на вечерята извънредна жизнена сила, която възраждащото се Слънце „излъчва” към Земята, то сламата се пропива с този извънредно силен първоначален изблик на слънчева енергия и продобива един вид извънредно плодородие.

Comments
  • hristiqn:

    4udq se kak vseki piqn zadnik se opitva da nalaga negramotnoto si mislene v net prostranstvoto.tozi komsomolski mozyk go pazi edinstveno za sebe si kogato se pribira6 piqna

  • Ellie:

    Мерси много за интересното четиво. Българското отношение към религията винаги много ме е интересувало, защото е толкова чудесно, много леко засипано с християнски имена и обяснения, но цветните езични идеи са толкова близо, точно под повърхността.

  • “Earlier this year, the task force advised against regular screening with the prostate specific antigen, or P.S.A. … for early detection of prostate cancer … … and regular mammograms for women in their 40s.”Bloody right. Read Gerd Gi;r1enzer&#82e7gs book on Risk to see why these two mass screenings are a lousy idea.

Leave a Comment