Анатомия на една болка

Наскоро успях да излекувам поредното си главоболие на принципа: “Опитай се да приклещиш болката и тя ще избяга ужасена.”

Може да се изрази и по по-дълновидния начин: Когато гледаш да избягаш от нещо, то става по-силно. Извикаш ли го в битка (напр. пред дискотеката) – то подвива опашка и си обира крушите.

Стъпка първа:

Откриване източника на болката – обикновено малка пулсираща точка на главата, която много боли.

Ако си мислите, че тази стъпка е лесна, ще бъдете неприятно изненадани. Първо, може да ви боли главата на не едно място. Второ болката може да обхваща например целия тил.

В първия случай е добре да се започне с едно от местата, най-неприятното – например лявото слепоочие.

Обикаляме лявото слепоочие в търсене на заветната пулсираща точка, оказва се, че тя се е скрила в дясната част на очната кухина – кой ти е предполагал!

Във втория случай хубаво изследваме цялото тил-но пространство, докато не намерим източника на болката – да кажем в центъра на малкия мозък.

Объркване по трасето: Може да се случи да попаднем на други точки, които да искаме да разгледаме с интерес, дали не са аджеба нашата точка, но те бързо да се покрият и забегнат някъде. Ако имаме търпение след тази кратка игра на криеница ще ни стане ясно къде се крият всички избягали точки – а именно зад централния източник на болката.

Стъпка втора:

Сграбчваме здраво болката и я издърпваме в неравна битка.

Тук важи с пълна сила правилото: Аз теб или ти мене.

И започва много да боли. С други думи, болката нанася първия удър, а именно – напомпва се като културист и с цялата си налична сила гледа да те зашемети, тъй че да не я буташ повече.

Неочакван обрат, но ти издържаш първия удър, понеже ти е дошло до гуша от нея и я предизвикваш за втори. До тук действията ти изглеждат чист мазохизъм, но краят й все пак наближава.

Докато ти нанася удар след удар, ти с радост установяваш, че всеки следващ е по-слаб и нищожен, докато болката не изчезне безследно, както изчезва страхът, когато се изправиш без страх пред него.

***

Лесно е, може да се приложи за повечето видове болки, но се изисква търпение. Трябва да почакаш, докато не излезе на повърхността всичко, което е било заключено в болката.

Колкото по-силно боли, толкова по-близо е краят. Така че без страх напред в борбата, по-лошо не може да стане!

Успех!

Comments
  • Цвети:

    Уау,много добре казано!Думите Ви вдъхват много оптимизъм:)

  • Roby:

    Boy, this hits close to home, and let me tell you, you are right on with the nas-ynstatinm with regards to the health care system over there.Funny thing is, everyone seems to think it’s the best thing since sliced bread. They haven’t a clue about what it’s actually costing them. The answer to that is 40 percent taxes.

  • but you would NEVER catch a Pastry woman throwin' her shoe to no one No Matter What Reason! she would just trot away in her Pastrys…make sure you eyein it as she leaves! LOL

  • Marie Curie's husband was also a physicist/chemist. And perhaps more to the point, she did nothing very exceptional by male standards. She's notable chiefly for having been a female scientist.I expect the majority of college grads in America could tell you she discovered the element radium. How many of them know the name Jöns Jacob Berzelius? Perhaps a few chemistry majors.

  • Queste donne di destra di solito sono quelle che più pretendono da un uomo, che più lo sfidano e più sono dominatrici…. Non so la tipa in questione.Certi razzisti che vogliono misurare il cranio dei neri forse si preoccupano più di altre “leggendarie” misure in parti basse per cui i neri sono famosi.Certo Fabrizio, giustamente vuoi mantenere la discussione alta, ripeto, giustamente e deve essere alta, ma in giro c’è di veramente basso soprattutto in televisione.

  • Thanks for the amazing info. I find these posts have a lot of material. I can’t wait to get a chance to impliment all these great posts. Thank you very much.

Leave a Comment