Икономическо-кризисна приказка

Живял някога един самотен крал. Той бил толкова беден, че нямал ни едни здрави обувки. Бил принуден да ходи бос на балове и всякакви важни събития, което било особено болезнено за него. Често погрешка мало и голямо настъпвало големия пръст на крака му, който за негова зла участ стърчал безобразно.

Всъщност, ако трябва да сме точни, кралят бил обеднял именно заради въпросния пръст, който успял да прокъса всички обувки в кралството и да изпразни хазната в джобовете на тлъстите производители на обувки.

Горкият крал успял да научи и най-малкото камъче по неравните пътища в кралството, докато се разхождал безцелно и се чудел как да абдикира по най-безболезнения за краката му начин. Трябва да кажем, че в онова кралство хората изразявали недоволството си от управлението на някой крал, като го сритвали два-три пъти по лъскавите обувки. Даже съществувал израза “Сложи си кралските обувки!”, който днес би се превел “Да ти е яка гърбината!”.

Такова символично и същевременно физическо сритване на краля било голяма рядкост и винаги хората откликвали с голям ентусиазъм и енергия, когато все пак им се отдадяла тази възможност.

Веднъж, улисан в разсъждения относно спасяването на бедните си крака, кралят навлязъл в дълбока и непозната гора. Пътеката го примамила с меката си и нагрята от слънцето трева, по която краката му като че ли сами поели. Усещането можело да се сравни само със стъпването по червентите плюшени килими, които кралят отдавна продал, за да си купи поредните обувки.

Малко след това производителите на обувки станали неписаните управители на кралството, като трябва да имаме предвид, че преди да станат такива, те пак си управлявали, но в ролята на кралски съветници. Да, точно така, верните му съветници го бяха предали и бяха положили основите на капитализма с ласкателствата си относно великолепните му и единствени по рода си крака. Той им се беше доверил с присъщата за целия му род наивност.

Кралят изведнъж се препънал в паднал клон и се проснал по очи на земята – рядко му се случвало да изпадне в подобно самосъжаление и на разказвача се наложило отново да смени глаголното време.

На сантиметри от мястото, където го събориха босите му крака, седеше малко джудже, облечено в твърде шарени дрехи. Гледаше го с любопитство и нескрита ирония.

– Ма Вие от къде се пръкнахте? – попита кралят изненадано, но после чевръсто се изправи, изтупа дрехите си и каза – Ох, простете нахалството ми. Аз съм Мое Величество крал Широкопръст II  от дванадесетия род на Изгубените монарси. Прадядо ми беше небезизвестният Широкопръст I, на когото дължа името си и… и несретната си съдба. А Вашето потекло какво е?

Джуджето мълчеше, хипнотизирано от огромния пръст, който се оказа точно пред очите му, щом кралят се изправи.

– Ъъъ, аз съм Пан.

– Аха, Пан от благородния род на Тъ-Пан-ите, които преди време спасиха бедния ми дядо от публично унижение със сритване?

Джуджето се оттласна от земята и се оказа в ръцете на краля, който се зарадва от този пристъп на нежност.

– Аз съм просто Пан, мисля че съм горски дух и се страхувам от Вашите стърчащи пръсти, Опитвам се да разбера кой съм и да изразявам чувствата си, откакто ходя на психоаналитик. Това, че в момента съм в обятията Ви поради някакъв вътрешен импулс, не Ви дава право да ме задушавате по този начин.

Кралят изненадано пусна джуджето на земята.

То се удари като топка и попадна между клоните на едно дърво.

– Така е много по-добре, благодаря. Кажете ми какво точно искате от мен.”

Кралят се замислил дълбоко. Какво ли можеше да иска?

– Искам да настъпи икономическа криза и да се срине цялата обувна индустрия. Нека всички мои бивши съветници да дойдат да ми се извинят за всичко и най-вече за производството на некачествени обувки, за замърсяването на природата в кралството и за изпразването на хазната с агресивния си мениджмънт!

– Брех, казало джуджето, явно много сте го обмислял този отговор.

– Ами нямам друга работа по цял ден. – казал кралят с въздишка.

– На Ваше място бих поискал освен това един милиард долара в банка на Карибите и изключително здрави обувки – или Армани или Версаче, с които да си плюя на петите.

– Не Ви разбирам драги.

Пан бръкна дълбоко в един от джобовете си и извади кристална топка, за която щеше да му завиди всяка модерна гледачка. Топката беше от необикновен кристал, расал в покрайнините на едно от огледалните измерения на кралството. Всъщност и той самият не знаеше как е попаднала в джоба му в този момент.

Лъч светлина премина през сферата и прикова смаяните погледи на героите:

В кралството цареше хаос, хиляди души бяха загубили работата си в обувните фабрики, обявили фалит. Хората грабеха каквото е останало от обувките и се редяха пред двореца за кралски субсидии. Не осъзнаваха, че в скъсаните джобове на краля бе останала само огромната му любов към поданиците. Природозащитниците също негодуваха – те пък, че няма вече срещу какво да негодуват. Реките бяха остново чисти, езерата светеха под кристална мараня, а в горите се беше върнал онзи вид катерици, които не понасят шума от моторните резачки.

Що се отнася до бившите съветници – от тях нямаше и следа, както и от обувките невидимки, които кралят пазеше в трезора си за спешни случаи.

Ето на, накрая той се оказа съвсем сам с босите си крака в замъка, който всеки момент щеше да се срути под напора на обикновени гладни протестиращи и стичащи се от всички страни активисти, борещи се за справедливо отношение.

Чувствителната душа на краля не можа да понесе следващата гледка и той закри отчаяно очите си с ръка.

– Господи, какво да правя? – беше единственото, което можеше да каже в този момент.

– Цъ цъ цъ, гле’й ти, гле’й ти – каза от своя страна джуджето. – Да знаеш, че подобни гледки много ме депресират и ако пръстите ти не бяха толкова страшни, може би щях да скоча от дървото и да се запиша на следващата група по психодрама.

Кралят се разрида. Беше му се насъбрало много днес.

Джуджето се поколеба за миг, но после попита неуверено:

– Да добавя ли все пак единия милиард и Версачето?

– Не! Да! Не.. не знам.

Притиснат на тясно от нелеките избори, които го очаквали, кралят неусетно потънал в дрямка, облегнат на голямо и силно, може би дори вековно дърво.

Присънило му се, че се намира в нещо като тесен шкаф за обувки, който при всяко негово вдишване се издувал като балон. Малко по малко шкафът се отделил от земята и полетял към клоните на дърветата, а след това и към обсипаното със звезди небе.

Скоро той го отнесъл към странно място, заобиколено от мъгла. В центъра му се забелезвали очертанията на красива порта, върху която по приказната логика трябвало да има златен надпис. Кралят извадил очилата си и прочел “Обувки за краля”. Какво ли можело да значи всичко това?

След като шкафът преминал през вратата, теглен от непонятен импулс, пред погледа на краля се разкрила приказна гледка.

Златни, сребърни, стъклени, кристални и всякакви други обувки със скъпоценни камъни, излезли сякаш изпод ръката на най-великия творец, пърхали околи неговия шкаф с нежни крилца и го приветствали с радост в някакво непознато кралство. Имало и замък на един от хълмовете, пред портите на който го очаквали десетки хиляди поданици с цветни венци и гирлянди, и безброй много обувки с неговия размер. Кралят бил трогнат до сълзи, от които шкафът за обувки прогизнал и се разглобил от само себе си.

Така, заобиколен от усмихнатите лица, цветя и обувки, кралят осъзнал какво иска в действителност.

Leave a Comment