Кравешка история – част I

Имало едно време едно момиченце, на което никой нищо лошо не бил правил, дори и Бог. С други думи: живяло си спокойно и необезпокоявано от злополуки, болести и всякакви нещастни случаи, в една малка кравеферма в страна по-далечна, от колкото можете да си представите.
Кравите били негови сърдечни приятели и съратници, на които също никога нищо лошо не им се било случвало, понеже щом приближавало някое лошо нещо да им се случва, те успявали по някакъв магичен начин да предотвратят това събитие, понеже много обичали горкото момиченце.
Та това момиченце не знаело, а и нямало защо да узнава някога (според кравите), какви лоши неща и какви лоши хора виреят по земята и то не съвсем далеч от тях. Ах.
Но дори и да му се случило нещо на това момиченце, успокоявали се те, то щяло да е дреболия в сравнение с нещата, които се случват всяка секунда или които някога са се случвали в необятната вселена.
Трябва да знаете, че кравите в онази кравеферма не били обикновени, ами приказни, не само що се отнася до красивите им обли кълки и дългите им префини опашки, с които те никога не са гонили просто мухи, ами напротив, ами и до това, че те преди години били омагьосани до такава степен, че можели да подушват всички неприятности още от много много далече, всъщност от толкова далеч, че да могат през времето в което една шайка крави може да предотврати нещо, да го предотвратят.
Просто всичко било свързано с добрата орисница и злата фея, които бдели над малкото момиченце всяка нощ и гледали нищо да не му се случи, а през деня трябвало някой да ги отменя, нали разбирате.
Какво ли не пробвало това момиченце да направи с живота си. Рисувало картинки, предимно натюрморти с крави, правило стенописи с преживящи крави, стъклописи на крави с аури, керамични съдове с бикове и крави, които се гонят едни други, икебана от кравешки опашки и сухи цветя и много други. Всеки път, когато се захващало с нещо различно, кравите го увещавали да внимава много, да не се пореже, да не отиде твърде далеч, да не потъне в безкраите на изкуството. То ги слушало и никога нищо лошо не му се случило, но по едно време кравите трябвало да забележат, че нещо странно става с тяхната прекрасна и невинна госпожичка.
Момиченцето започнало с всеки изминал ден да върви с по-увесен нос от предишния, да се застоява по-дълго под големия дъб до реката и да не прави абсолютно нищо. В притеснението си кравите го душели и го побутвали с муцунка, размахвали игриво опашка и го питали какво му е.
Тя казвала, че всичко е наред и да не я безпокоят повече, понеже се занимавала с трансцедентална медитация. Те, разбира се, много се притеснили да не й се случи нещо лошо и понеже знанието им било огромно я посъветвали да не навлиза много дълбоко в бездните на медитацията, понеже там е много опасно за малко и неопитно момиченце като нея, което няма водач.
Те били прави както винаги и след известно време и това занимание се оказало безинтересно за момиченцето. За жалост това било последното занимание, което вълнувало детето и след като и то останало в миналото, не оставало нищо друго освен да се случи нещо лошо.

Продължението следва…

Trackbacks Comments
Leave a Comment