За мравките и акупунктурата

Имало едно време един човечец, който много обичал да лежи по поляните, дори няма да е грешно, ако кажем, че обичал най-вече да се търкаля по тях.
От сутрин до вечер си лежкунил и се търкалял, така че що имало жива твар по въпросните поляни, а и наоколо го познавала като петте си пръста.

Много често по голите му крака лазели мравки, калинки, всякакви буболечки с неизвестен за него произход и от време на време го пощипвали или убождали с една приятна лекота и нежност, с каквато пристъпят истинските майстори към шедьовъра си.

Той обичал тези животинки, от които, най-мили му били мравките и ги оставял да ситнят по тялото му отгоре до долу – като се започне от големия пръст на крака му и се стигне до лявото му кутре.

Човекът изпитвал истинско блаженство, следвайки пътя на мравките по тялото си, които рисували невидими магистрали и се спирали тук-таме да дооправят някои слаби места. Те забождали най-усърдно щипките си сякаш чистели гладък път от камъни и всякакви неравности.

Един ден, докато се препичал за пореден път на една полянка, човекът забелязал как голяма мравка настъпва уверено и целеустремено към невидима цел, която явно се намирала върху голия му крак.
С любопитство той следвал пътя на мравката и наблюдавал с ентусиазъм как тя ще избере мястото, където нежно да го ощипе. Човекът нямало как да се сърди на мравката, понеже нямал нищо против щипането като цяло.

Може би трябва да кажем, че той бил малко странен представител на човешкия род, чиято любознателност можела да достигне мазохистични размери или просто бил твърде доброжелателен. Толкова бил доброжелателен, че всички насекоми в гората, които точили хоботчета да си поиграят с него, никога не го закачали и не смущавали неговото странно общуване с мравките.

Та въпросната мравка така здраво го ощипала между два от пръстите на крака му, че той подскочил от болка. За секунди мравката потънала вдън земя, а той се чудил да се смее ли, да крещи ли или може би да плаче. След като се спрял на едно от трите, пред очите му изникнала картина от детството му.  Човечецът си спомнил как като малък често наранявал точно това междупръстие. Видял се как тича при майка си, изпълнен с обида и болка.

През целия ден той дълго си припомнял детството си, игрите навън, любовта на майка си и не спирал да размишлява защо тази едра мравка го беше ухапала така здраво и то точно на едно от слабите му места.

На следващия ден се върнал за отговор на поляната но нито едно насекомо не пожелало да се поразходи по него. Така изминали дни и после седмици.

Човекът напълно бил забравил за мравките, когато през един слънчев ден усетил три бързи ухапвания в близост до “слабото му място”.

Този път той не реагирал, останал да лежи спокойно на земята и тогава към него заприиждали неговите стари приятели – мравките. Гъделичкали го както преди, той се смеел и им говорел добродушно.

След този ден в човека настъпила странна промяна. Гърбът, който отдавна го наболявал и заради който толкова обичал да се въргаля из поляните, престанал да го боли. Походката му се променила, в движенията му се забелязвала лекота и хармония. Хората често го питали как е постигнал тази промяна, а той сам себе си питал още по-често.

Един ден, докато седял и размишлявал върху тази гатанка, почесвайки се усилено по главата, усетил силна умора. Легнал веднага на земята и потънал в дълбок и непробуден сън.

Присънила му се силна, едра и мъдра мравка с дебела книга в ръка. Побелялата й брада леко се полюшвала на вятъра. Мравката-мъдрец казала:
– Скъпи побратиме, пред теб ще се открие древно и поради тази причина забравено знание, което ти ще трябва да споделиш с хората. Готов ли си?
Човечецът се поколебал за миг поради странните обстоятелства в съня му, но понеже бил много любознателен и добродушен, казал:
– Да. Напълно съм готов, уважаеми мъдрецо. Но не можеш ли първо да ми кажеш, как стана тази промяна в мен?
– Всичко по реда си, приятелю. Всичко по реда си.

През следващата година мравката му разкрила древното лечителско изкуство, което днес много хора биха нарекли акупунктура.

мравка

Leave a Comment