Кравешка история – част II

Един прекрасен ден в необезпокоявания райски кравешки свят плъзнала мълвата, че от много много далеч на още по-прекрасен, лъскав черен кон пътувал черен магьосник с дълга бяла брада.

Кой и как беше решил, че горкият човечец е черен магьосник, а неговата кобилка Стефанка – дорест кон, няма как да ни стане ясно при подобни обстоятелства. Но важното е, че те пътували. Пътували през девет планини, морета и океани, планински хребети и долини, пътували ли пътували с едничката цел най-сетне да стигнат до това проклето момиченце и да го освободят от кравешката му сигурност веднъж за винаги.

Брех, ще кажете, к’ви са тия и от де знаят за наш’то девойче, ако бяхте на мястото на кравите. Но, ако бяхте на свое място щяхте друго да си мислите.

И така това бил небезизвестният изследовател на кравешките феномени и хабитат професор Ирден от Швейцария. А неговата вярна кобилка Стефанка била просто неговата вярна кобилка Стефанка, подарена му от един негов много близък приятел от една друга Швейцария.

Значи, причината да тръгнат на това пътешествие, което можело да им коства живота и все още продължавало да може да им го коства, била, че това момиченце, наш’то девойче, докато изпадало в своите трансцедентални истории се свързало по случайност със своята изгубена при раждането сестра близначка, която всъщност била внучка на професора. Ако ви се струва, че историята се тривиализира и сериализира, още нищо не сте видели.

„Изгуби се при раждането”, мърморели често кравите като размахвали виновно опашки с финтифлюшки. „Случват се такива работи”, се включвали състрадателно биковете. Но никой не разкривал истината на детето, понеже, нали се сещате, че можела да бъде доста болезнена за неговата още неукрепнала душа. А истината била такава, че наистина не си е работа. Слушайте:

В един мразовит райски следобед Изабела, уважавана фермерка и земевладелка започнала най-неочаквано да ражда, при положение, че от месеци се опитвала да спазва неуспешно диета и дори напротив, напук или може би в синхрон с клетъчния й глад, тялото й растяло.

Изабела не помнела някога да е давала повод за оплождане на някоя от яйцеклетките си. Но понеже живеела в странен свят, повлиян от знаци и алла библейски предзнаменования, тя бързо се успокоила и придала събитието на Божията промисъл.

Раждането, разбира се, не било обикновено раждане. Нямало крясъци викове и болка. Изабела следвала заложените й инстинкти и без ничия помощ успяла да роди две малки момиченца бонбончета. За ужас на фармацевтичната индустрия, която там така или иначе не била развита, както и на медицинската наука, която все си пъха носа дето не й е работа, децата били живи, здрави и розови.

За да не ни отнесе вятърът далеч много далеч към небезизвестния извор на просветата по гореизложени женски теми (bg-mamma) и все пак да се върнем към нашата мистериозна история, която често си губи смисъла, е най-добре да вдигнем платната под безоблачното небе на летния ден и да видим какво ще се случи в лещата на писателския бинокъл.

Зима е. Снегът потъва в преспите, полегнали върху изабелено фермерския двор. Кравите преживят тихо сгушени в предназначения за тях обор.

Вътре е топло и сънливо.

Бързо, толкова бързо, че да изглежда сякаш стои на едно място, се промъква тъмна сянка иззад бараката с мотиките. Хищно докосва с пръсти стъкления под, който води до къщата на фермерката. В него се отразяват само сенките на снежните парцали. Няма светлина, която да пречупи себе си за да можем да видим крадеца. Той идва от пустинята, която е далеч.

Нежелан вятър духва завесите в стаята. Той се приближава с голямата си торба на жълти цветя, която е скрита добре в пазвата му. Не му е нужно да влиза през прозореца, за да достигне целта си, но все пак трябва да преодолее студената стена на къщата. Потъва в снежна пряспа, препъва се в кофа със сняг, ругае обстоятелствата, представя си бледия и толкова скъп пясък на своето детство и преодолява стената.

Той е сянката на двукрилия гардероб, в чиято друга сянка спят двете сестри. Чувалът се появява в дясната му ръка. Той е ръчно ушит и с извезани със златни нишки цветни мотиви. Много е красив, напомня му на едно негово любимо детско одеалце. Определено не е типичния тип торбалан, щяхме да си кажем, ако можехме да го видим в този или в който и да е друг момент.

Едното момиченце вече се усмихва без да знае, че има някой в другата сянка на гардероба или може би именно заради това. То маха с ръце и иска да го вземат. Пелена се спуска над снежния ден.

Изабела разговаря по телефона. Увереният й фермерски глас се чува от коридора. Всичко е наред. Бебето го няма. Но има бебе.

Leave a Comment