Идеята за детска градина без покрив и стени, в която децата се научават да живеят изцяло в природна среда, да контактуват с растенията, животните, с вятъра и облаците, се заражда през 60-те години на XX век в Дания. Днес тя е разпространена в два варианта…
Вижте пълната версия тук.
Имало едно време един човечец, който много обичал да лежи по поляните, дори няма да е грешно, ако кажем, че обичал най-вече да се търкаля по тях.
От сутрин до вечер си лежкунил и се търкалял, така че що имало жива твар по въпросните поляни, а и наоколо го познавала като петте си пръста.
Ако случайно ви е писнало да си гризете ноктите или да си чоплите кожичките на пръстите, можете да опитате следното. При мен взе, че подейства.
Този пост е предназначен за всички онези, които биха искали да:
• балансират енергийните си центрове (чакри),
• се освободят от болките и тежестта в гръбначния си стълб,
• излекуват заболял орган,
• увеличат жизнеспособността си, която намалява особено пролетно време,
• или просто да се почувстват по-добре през топлия, слънчев следобед.
Автор на това забележително есе е Теменуга Атанасова, учител в детска градина “Пролет”, гр. Добрич:
Кое е по-важното, което детската градина трябва да постигне в работата си с децата? Да ги подготви за училище, за живота или да им създаде ценностна система и да ги научи как да намерят мястото си там, където ще бъдат ценени и обичани?
Във всеки литературен източник, свързан с възпитанието, ще прочетете, че децата са в центъра на работата и всичко, което се прави, е за доброто им развитие.
Така ли е наистина? Не залитаме ли твърде много в обществените изяви с децата, подготовката на които изискват прекалено много ценно време? Това време бихме могли да използваме за дейности, съпроводени с много положителни емоции за тях, които същевременно ще допринесат за развитието им.
Живял някога един самотен крал. Той бил толкова беден, че нямал ни едни здрави обувки. Бил принуден да ходи бос на балове и всякакви важни събития, което било особено болезнено за него. Често погрешка мало и голямо настъпвало големия пръст на крака му, който за негова зла участ стърчал безобразно.
Преди време, както си пътувах в любимия градски транспорт и се чудех как да изкарам някои лев за живота, за който мечтая, ми хрумна, че мога просто да се настроя на неговата честота.
В главата ми изкристализира веднага следното най-обикновено на пръв поглед изречение:
Настройвам се на честотата на здравето, щастието и богатството.
“Наистина ние никога не мислим за това какво сме, а каквото и да мислим си е чиста заблуда. Някога живеех с един професор от университета. Един ден дойде много разстроен и аз го попитах какво е станало. Той каза: “Тресе ме.” Четях нещо и му казах: “Отиди да спиш. Вземи това одеало и почивай.”
Той отиде и си легна, но след няколко минути ми каза: “Не, не ме тресе, а съм ядосан. Един човек ме обиди и много ме е яд на него.”
И така оставал въпросът защо кравите полудяват и защо мозъците им стават на сюнгер и защо, когато хората ядат от кравите, полудяват и мозъците им стават на вече споменатото?
Както често можем да чуем от защитниците на здравословното хранене, човек е това, което яде, а кравата си е крава и нея няма кой да я спре да яде натъпкан с химикали фураж. Така че, за Бога хора, не консумирайте говеждо! (more…)
Професорът сънливо търкал очи и се чудел какво да я прави тая картина с кравите, когато дъщеря му извадила потъналата в прах негова картина и я наложила отгоре. И сега той се сетил.
“Свободната човешка воля” – така започнало неговото предложение тип презентация относно идеологичната основа, върху която щял да се създава новият човек. Всички жреци го изслушали ама наистина много внимателно и с дружно съгласие отхвърлили предложението на побъркания професор. Но със сигурност идеята била добра и щели да я използват за някакви свои цели някой ден. (more…)