Икономическо-кризисна приказка

Живял някога един самотен крал. Той бил толкова беден, че нямал ни едни здрави обувки. Бил принуден да ходи бос на балове и всякакви важни събития, което било особено болезнено за него. Често погрешка мало и голямо настъпвало големия пръст на крака му, който за негова зла участ стърчал безобразно.

(more…)

Здраве, щастие и богатство – или как да се настроим на тяхната честота

Преди време, както си пътувах в любимия градски транспорт и се чудех как да изкарам някои лев за живота, за който мечтая, ми хрумна, че мога просто да се настроя на неговата честота.

В главата ми изкристализира веднага следното най-обикновено на пръв поглед изречение:

Настройвам се на честотата на здравето, щастието и богатството.

(more…)

За несигурността на емоциите

“Наистина ние никога не мислим за това какво сме, а каквото и да мислим си е чиста заблуда. Някога живеех с един професор от университета. Един ден дойде много разстроен и аз го попитах какво е станало. Той каза: “Тресе ме.” Четях нещо и му казах: “Отиди да спиш. Вземи това одеало и почивай.”

Той отиде и си легна, но след няколко минути ми каза: “Не, не ме тресе, а съм ядосан. Един човек ме обиди и много ме е яд на него.”

(more…)

Кравешка история – част IX

И така оставал въпросът защо кравите полудяват и защо мозъците им стават на сюнгер и защо, когато хората ядат от кравите, полудяват и мозъците им стават на вече споменатото?

Както често можем да чуем от защитниците на здравословното хранене, човек е това, което яде, а кравата си е крава и нея няма кой да я спре да яде натъпкан с химикали фураж. Така че, за Бога хора, не консумирайте говеждо! (more…)

Кравешка история – част VIII

Професорът сънливо търкал очи и се чудел какво да я прави тая картина с кравите, когато дъщеря му извадила потъналата в прах негова картина и я наложила отгоре. И сега той се сетил.

“Свободната човешка воля” – така започнало неговото предложение тип презентация относно идеологичната основа, върху която щял да се създава новият човек. Всички жреци го изслушали ама наистина много внимателно и с дружно съгласие отхвърлили предложението на побъркания професор. Но със сигурност идеята била добра и щели да я използват за някакви свои цели някой ден. (more…)

Направи си сам

Картичка за първа пролет.

Вече се усеща.

Секс и пари отвъд разума

Предупреждение:

Този пост не е предназначен за:

  • хора със слаби ангели,
  • лица, които изпадат в гневни изблици при произнасянето на думите чакра, космическа енергия и Бог
  • и не на последно място за такива, които смятат, че сме произлезли от маймуноподобните.

Е вярно е, че маймунджaлъците ги умеем доста добре, но от кога това е липсващото доказателство?

(more…)

Хамстерът, който ще промени света

Ако тази снимка не поражда у вас желанието да промените живота си към по-добро или поне да подобрите отношението си към хамстерите, може би ще го сторят следващите редове…

Животът в очите на един хамстер, който не притежава кола, апартамент, да не говорим за диплома за висше образование…

изглежда много хубав.

Може би спекулирам само, но кога за последен път сте виждали човек с подобен блясък в очите?

Ще кажете, всичко е от светлината, от отбляъците на прожекторите, но това всичко изглежда да е наистина ВСИЧКО.

Имате ли смелостта да погледнете така на живота?

На един миг свобода.

Игра, която може да се играе само с радост.

(more…)

За необходимостта от бездомните кучета

Студентски град на свечеряване.

По калния и тук-там пренаводнен път между 42Б и 42А се движи омаломощен от черни мисли студент. Ясно е като бял ден, нещата отново не вървят, скофтването е пълно, професори, студенти – всичко живо го е взело на подбив, няма пукната пара в джоба, абсолютно безполезен, непотребен, ненужен, скъсан за пореден път.
Изобщо една от онези вечери, когато Самосъжалението е намерило поредната си жертва и в уличния мрак не проблясва дори луминисцентна лампа, която да хвърли светлина върху истинската реалност на нещата.
Самосъжалението е хитро – вмъква се в нас, сякаш ние сме него. Но дали наистина?

От случайно израсъл храст върху предблоковото пространство, изскача бездомен пес.
В мига на пълно умопомрачение и пирова победа на черните мисли, кучето излайва два пъти ясно, високо и отчетливо. Студентът отскача стреснат встрани.
Изведнъж той вижда пътя, усеща студения вятър. Някакъв кос напомня за идването на пролетта.
Хвърля поглед към небето, къде съм? Усмихва се на нещо свое.
Животът не е чак толкова лош, даже…

Самосъжалението си е плюло на петите.
Хора, оставете поне по едно куче в храстите, пък било то и на своето въображение!

Добруджанско хайку

на тучна ливада

пасат мирно коне

накъсан цветен найлон