“Когато се забравях в теб” от Пол Целан

Когато се забравях в теб,
ти се превръщаше в мисъл,

нещо
профучава през нас двамата:
на света първите
от последните
криле,

пораства ми козина
над буреносната
уста,

ти
не идваш
на
себе си. (more…)